Тревожни хора

– Търгът за апартамента дори не е започнал – отбеляза брокерката.

– Можем поне да изчакаме пиците – подчерта Ру.

– Да, нека поне хапнем? Все пак на всички ни беше много приятно да се запознаем, нали? А това е твоя заслуга! – увери я Естел.

– Сигурна съм, че полицията няма да те застреля или поне не много – утеши я Анна-Лена.

– Нека поне излезем навън заедно с теб! Няма да стрелят, ако всички излезем едновременно! – настоя Юлия.

– Трябва да има път за бягство, щом човек може да се промъкне незабелязано на огледа, трябва да може и да се измъкне незабелязано – напомни Ленарт.

– Да седнем и да изготвим план! – поиска Рогер.

– И да организираме търг! – изрази надежда брокерката.

– И да ядем пица! – добави Ру.

Обирджийката ги огледа един по един, продължително, и накрая прошепна с благодарност:

– Най-лошите заложници.

– Помогни ми да сложа масата – помоли я Естел и я дръпна за ръката.

Обирджийката не се съпротиви, последва Естел в кухнята и се върна обратно с чаши и чинии. Юлия продължаваше да ръчка дървата в камината. Зара проведе известна борба със собствената си личност, но накрая ѝ подаде запалката си, без Юлия да я е молила.

Рогер стоеше отстрани и не знаеше как точно да бъде от полза, затова каза на Юлия:

– Знаеш ли как се прави?

Юлия го зяпна, като мислеше да каже, че майка ѝ я е научила как се пали огън, и мислеше да го каже по такъв начин, че Рогер да не бъде сигурен дали това означава, че Юлия и майка ѝ са подпалили бащата на Юлия, или не. Но денят беше дълъг, всички бяха чули историите на останалите и вече не можеха да им се сърдят чак толкова много, така че вместо това Юлия направи нещо безкрайно щедро.

– Не. Ще ми покажеш ли как се прави?

Рогер кимна бавно, клекна, сръчка подпалките.

– Можем... предполагам, че може би можем, ако ти не... можем да го направим заедно – смотолеви той.

Тя преглътна и кимна.

– С удоволствие.

– Благодаря – каза той тихо.

И после ѝ показа как той пали огън.

– Трябва ли да пуши толкова много? – попита Юлия.

– Нещо не е наред с подпалките – изръмжа Рогер.

– Наистина ли?

– Нали ти казвам, има им нещо на скапаните подпалки!

– Отвори ли клапата за въздух?

– Естествено, че отворих клапата, по дяволите!

Юлия отвори клапата. Рогер изръмжа ниско, а тя се засмя. Той също. Не се спогледаха, но димът пареше на очите и по бузите им се стичаха сълзи. Юлия се обърна към него.

– Съпругата ти е приятен човек – каза тя.

– Твоята също е окей – отговори той.

Двамата продължиха да ръчкат огъня с по една цепеница.

– Ако с Анна-Лена наистина искате апартамента... – започна Юлия, но той я прекъсна.

– Не, не. Апартаментът е добър за деца. С Ру трябва да го купите.

– Не мисля, че Ру го иска, тя намира кусури на всичко – въздъхна Юлия.

Рогер ръчкаше подпалките все по-настоятелно.

– По дяволите, просто я е страх, че няма да е достатъчна за теб и детето. Трябва да ѝ кажеш, че това са глупости. Тревожи се, защото не може да поправи первазите сама, но трябва да ѝ кажеш, че никой не може да поправя первази, преди да е поправял первази за пръв път. Човек се учи!