Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
– Нямам пари в брой – каза мъжът с маската.
– Няма проблеми – каза Джим и му подаде кутиите. Мъжът с маската присви подозрително очи.
– Ти ченге ли си?
– Не.
– Напротив, ченге си.
Джим забеляза, че мъжът смени диалекта си на няколко пъти, сякаш не можеше да реши как да говори. Не можа да определи нищо и за външния му вид, дори дали е висок, или нисък, тъй като мъжът така и не отвори вратата изцяло.
– Защо мислиш, че съм полицай? – попита Джим невинно.
– Защото разносвачите на пица не раздават пици безплатно.
Към този момент Джим вече не виждаше много смисъл да отрича, затова каза:
– Прав си. Полицай съм, но съм сам и невъоръжен. Някой вътре пострадал ли е?
– Не. Или поне не и откакто аз дойдох – каза обирджията. Джим кимна приятелски.
– Виж сега, колегите ми на улицата започват да се изнервят, защото не си предявил никакви изисквания.
Мъжът с маската замига объркано.
– Нали поисках пица.
– Имам предвид... изисквания, за да пуснеш заложниците. Просто искаме никой да не пострада.
Мъжът с маската взе кутиите пица, вдигна пръст (учтив пръст, не онзи неучтивия) и каза:
– Дай ми минутка!
После затвори вратата и изчезна. Мина минута, после още една, но тъкмо когато Джим мислеше да почука, вратата отново се открехна няколко сантиметра. Мъжът с маската надникна навън и каза:
– Фойерверки.
– Не разбирам – каза Джим.
– Искам фойерверки, които да се виждат от балкона. После ще пусна заложниците.
– Ти сериозно ли?
– И не някакви жалки фишеци, няма да ме минете! Истинска заря! В различни цветове и такива, дето приличат на дъжд, пълният пакет!
– И после ще освободиш заложниците?
– Да, ще освободя заложниците.
– Това е единственото условие?
– Мда.
И Джим слезе по стълбите, отиде при Джак и му разказа всичко това.
Но трябва да споменем още веднъж, че Джим не е много добър в разказването на истории. Всъщност е направо трагичен. Та може би не беше запомнил всичко точно както се случи.
62.
Рогер беше прав, когато погледна чертежа и установи, че най-горният етаж на къщата вероятно някога е представлявал един голям апартамент. След време, когато построиха асансьора, жилището чисто и просто бе преустроено и продадено като два апартамента, което наложи известен брой творчески решения: сред тях и двойната стена във всекидневната, но най-вече изоставената вентилационна система над гардероба. Тя продължи да си съществува, забравена от години, докато – подобно на хората, които уж стават излишни с възрастта – изведнъж не намери начин да напомни за себе си. Зимно време вятърът прониква в престарялата сграда, изолацията горе е лоша и студеният въздух стига чак до гардероба. Но човек трябва да застане в дъното, върху сандъка с вино, за да забележи. Мястото не е лошо за скришно пушене, ако човек има такава склонност, но като цяло вентилацията не е изпълнявала никаква функция от много години. Не и докато една брокерка не влезе в шахтата, която бе точно толкова голяма, че много дребна брокерка да се скрие вътре, за да не бъде застреляна от въоръжен обирджия.
Отворът в тавана беше толкова тесен, че тя едва успя да се провре, което, разбира се, означаваше, че е твърде тесен и за Ленарт, който нямаше как да не заседне. Всъщност заседна толкова здраво, че когато се опита да се измъкне, заешката глава най-накрая се отскубна. Той падна назад, полетя от стълбата и си удари главата. Брокерката се завъртя покрай заешката глава и се наведе през отвора, за да провери дали не се е убил, при което, разбира се, тя също изгуби равновесие, падна от тавана и се приземи върху Ленарт. Кракът на Анна-Лена се оказа приклещен между тях и тя също се сгромоляса. В резултат стълбата се разлюля и на свой ред падна, като по пътя удари увисналия капак на отвора, който се затвори с трясък. Заешката глава остана горе.
Рогер, Ру и обирджийката чуха данданията и се втурнаха да проверят какво става. Хората в гардероба се мъчеха да се изправят на крака, а хората извън него се мъчеха да установят кои крайници да дръпнат, за да им помогнат. Не беше много по-различно от предизвикателството да разплетеш кабелите за балконското осветление по Коледа, след като предишната Коледа си се карал с жена си за публични домове и просто си натикал всичко в кашона, мислейки си „ще разплета скапаните кабели другата Коледа“.
Когато най-накрая си стъпиха на краката, всички в унисон се вторачиха ужасено в боксерките на Ленарт. Беше трудно да не го направят, макар самият Ленарт да не разбираше защо, докато Анна-Лена не нададе вой: