Черният град [bg]

Вдовицата преметна Фандорин - взе, че хвана пистолета с лявата си ръка.

- Не! Трябва да имам възможност да ползвам вашият нефтопреработвателен завод!

- Добре - промишленикът бе се вторачил в черната дупчица на дулото. - Недейте, а? Махнете това нещо, моля.

- Неограничено, независимо от обемите! При това без ред!

- Добре, добре! Разбрахме се!

Саадат прибра оръжието.

- Сега искам да видя сина си.

- Уф! - Арташесов си отдъхна. - Едно обаждане по телефона и ще ви го доставят.

- Не, нека ме заведат при него.

- Както ви е угодно... •

Месроп Карапетович отиде до апарата, каза на руски:

- Ти ли си, Сурен? Как е нашият скъп гост?... Какъв, какъв, синът на уважаемата Саадат ханъм - той погледна към Валидбекова. - Не, нека спи. Майка му е дошла при него. Сама иска да го събуди... Да, разбрахме се. Пак сме приятели. Ти ела тук. Ще я посрещнеш, ще я изпратиш.

Като остави Хасим да наглежда магната, Ераст Петрович слезе долу с госпожа Валидбекова. Зафар вървеше на пет крачки зад тях.

- Не разбирам. Толкова лесно се съгласихте да му п-прос-тите. Заради някакво си нефтопреработване...

- „Някакво си"? - учуди се Валидбекова. - Вие наистина нищо не разбирате. Заводът на Арташесов има пряка връзка с керосиновата станция. Тя е държавна и е много добре охраняема, там е изключено да има стачка. Ако имам нефт плюс неограничен достъп до преработването и тръбопровода, ще стана царица на пазара за гориво!

- Със сигурност ще станете. Имате всички необходими за това к-качества - каза Фандорин с поклон. - Това е за вас. - По пътечката подприпкваше някакъв човек. - Аз се връщам при Арташесов. Ще чакам обаждане от вас, дали всичко е наред.

Саадат приповдигна края на полата си и се завтече към онзи, който трябваше да я съпровожда. Персиецът я последва, като спазваше същата почтителна дистанция.

- Решихте п-проблема с госпожа Валидбекова. Да видим ще успеете ли също толкова лесно да удовлетворите и мен...

Ераст Петрович бе седнал на един стол срещу стопанина, прехвърлил крак връз крак.

- Колко? - напрегнато попита Месроп Карапетович. - Назовете сумата и ще я обсъдим.

- Не „колко", а „какво". Абсолютно искрени отговори - ето к-какво искам от вас.

- Нали ти обясних, а? - избоботи Хасим, който бе застанал зад креслото на Арташесов.

- Ако отговаряте пределно откровено, аз ще ви оставя на м-мира. Вие не ме интересувате.

- Това е много добре. Съвсем не искам да ви интересувам - магнатът се успокои. - Питайте.

- Първи въпрос. Покушенията срещу мен ваша работа ли са?

На Месроп Карапетович никак не му се щеше да отговаря. Но Хасим сложи ръка на рамото му и милионерът се сви.

- Виновен съм. Станах жертва на роднински чувства. Левончик - той е като цвете. Аз си го пазя. Когато той се влюби в жена ви, аз си направих справка. Винаги си правя справка, аз съм внимателен човек. Една връзка с омъжена жена - това винаги е риск. Особено ако съпругът е опасен човек. А вие сте много опасен човек, разказаха ми... Имам филиал в Москва. Следиха ви. И когато вие неочаквано заминахте за Баку, аз много се уплаших... Направих поръчка на Хачатур Едноръкия... Това беше ужасна грешка! - побърза да добави Арташесов. - Готов съм да платя за нея. Само кажете колко.