Вещиците от Йист Енд [bg]

Преди много хиляди години, когато Земята била все още съвсем млада, Асгард и Мидгард били съединени с моста Бофрир. Той бил направен от кости на дракони, дошли във Вселената много преди боговете. Но в един ужасен ден мостът бил разрушен завинаги. Причината за това разрушаване станала изненада за всички. Виновни се оказали Фрир от Ванир и неговият голям приятел Локи от Аесир — двама от дръзките млади богове, чиито детски шеги довели до тежки последици. Мостът бил източник на божествена сила и затова Локи и Фрир били обвинени в опит да завземат властта.

Като наказание за престъпленията си, Локи бил замразен в дълбините на Вселената за пет хиляди години, докато Фрир бил изпратен в Необятното за неопределен период от време, тъй като неговото участие било сметнато за много по-тежко. Именно той с помощта на своя тризъбец изпратил моста в бездната.

Когато мостът бил разрушен, Царствата на боговете се оказали разделени. Ванир — боговете и богините на земята останали хванати в капан в Мидгард, докато в Асгард, от боговете на небето и светлината, останали само Один и съпругата му Фриг, както и двамата им сина, изгубени за хиляди години. Техните синове — Балдер и Локи. Бранфорд и Килиан Гарднър.

Килиан Гарднър. Локи. Килиан. Локи.

Нейният любовник. Фрея знаеше какво точно трябва да направи, след като Ингрид й разказа за разрушаването на Игдрасил. Токсинът се оказа сока от отровеното дърво. И съществуваше само един човек в цялата Вселена, който щеше да намери за забавно да унищожи основите на света, като с това доведе до Рагнарок. Краят на времето. Гибелта на боговете. Фрея осъзна, че пясъчните гиганти не са нищо друго, освен Снежните великани на Локи, неговата стража. Бяха се върнали и обикаляха около къщата, за да охраняват своя господар. Втурна се към „Феър Хейвън“ толкова бързо, колкото можеше и установи, че Килиан е на обичайното си място — на любимата му яхта.

Качи се на борда, изправи се срещу него и лице в лице му заяви:

— Зная кой си ти и какво си направил! — Осъзнаването на нещата бавно достигаше до нея. Щеше да отрича, нямаше да си позволи да го признае дори пред себе си, дори и насаме, но нямаше начин да го игнорира.

Килиан нежно я хвана за ръка.

— Толкова се радвам. Толкова дълго чаках… пет хиляди години само споменът за твоята целувка ме крепеше… — притегли я към себе си и я целуна по челото. — Толкова ми липсваше. Много повече, отколкото можеш да си представиш.

Дори изгаряща от ненавист, тя му позволи да я целуне и да я отведе долу в каютата. Трябваше да го задържи, докато Ингрид успееше да измисли как да поправи стореното от него. На всяка цена трябваше да го задържи и да остане с него тук, долу. Имаше същата настоятелност в целувките му, както през онази нощ в гората и същата страст.