Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Вещиците от Йист Енд [bg]
Вещиците от Йист Енд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вещиците от Йист Енд [bg]

Электронная книга - «Вещиците от Йист Енд [bg]». Краткое содержание книги:

В незабележимото, но красиво и обвито в мъгла градче Норт Хемптън, времето сякаш е спряло и всичките му жители водят тихо и спокойно съществувание. Трите жени от семейство Бошан — Джоана и двете й дъщери Ингрид и Фрея, пазят стара тайна — те са безсмъртни древни създания, които хората наричат ту магьосници, ту валкирии… Но и трите са принудени да се подчиняват на наказанието си — забрана, наложена им от Белия съвет, която не им позволява да използват даровете си. Но тяхна стихия винаги са били… магиите. Джоана може да върне в света на живите мъртвец. Ингрид има дар да „вижда“ в бъдещето и умее да връзва възелчета, които помагат за всичко — от безплодие до изневяра. А непокорната Фрея може да ти забърка невероятен елексир, който ще облекчи страданията и ще ти върне любовта. В продължение на векове и трите стриктно са спазвали наказанието си, подтискайки магическите си способности. Само че на Фрея това се отдава все по-трудно — годежът й с Браян Гарднър наближава, а тя има сложна романтична връзка с неговия брат, Килиън. Скоро Джоана и Ингрид също се сблъскват с неочаквани дилеми и трите жени разбират, че няма да могат още дълго време да потискат способностите си. Затова вадят вълшебните си пръчици, изтупват праха от древната книга със заклинания и започват да помагат на всички, които имат нужда от малко и невинно вълшебство в живота си. Но лошите предзнаменования не закъсняват. Тъмните и тайнствени сили на злото се опитват да унищожат Норт Хемтпън, който държи заключена портата между двата свята — на боговете и на хората. Затова и на трите ще им се наложи да използват цялата мощ на магията си, но забраната все още тегне над тях и те ще имат нужда от помощ в борбата срещу невидимото зло…
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 100
Перейти на страницу:

Ингрид разгледа копието. Принтерът автоматично беше наместил снимката върху пълния размер на листа. Копието бе зърнисто, защото увеличението му бе прекалено голямо, а оригиналът — твърде малък. Но все пак успя да намери „ключа“, заобиколен от декоративните винтажни плетеници от линии и тайнствени знаци. Когато проследи част от тях, погледът й се спря върху почти невидимо изображение от линии и букви, пресичащи през странен ъгъл изображението. Знаците бяха малки и много по-светли от останалата част на текста и изглеждаха много по-различни от тези, които бяха върху „ключа“.

Занесе принтерното копие на ксерокса и ги сложи върху стъклото. Увеличи максимално контраста, регулира яркостта и натисна копчето. След секунда планът се показа от другия край на машината. Ингрид се загледа в него и установи, че вторият текст е написан огледално. Озадачи се за момент, но осъзна, че това се дължи на светкавицата на новия й телефон — тя така беше осветила тънката хартия, че е извадила наяве всичко от обратната страна на чертежа. Трябваше да го запомни и да не забравя да оглежда задната страна на старите чертежи. Плановете бяха доста големи и достигаха до повече от метър на дължина и ширина. Ако някои искаше да ги разгледа, трябваше да отвие малка част от тях. А за да го види целия, най-добре щеше да бъде да го направи на бюро, широко към два метра.

Ингрид грабна чертежа и се втурна към тоалетната, решена да провери идеята си. Повдигна го срещу огледалото и направи снимка с камерата на телефона си, но с по-голяма разделителна способност. Огледалото трябваше да обърне текста така, че да стане читаем. Върна се на бюрото си и пусна за печат новата снимка.

И едва сега разбра. Текстът беше разделен на две групи. Горната беше написана на скандинавски език; език, който тя знаеше, тъй като беше дете на баща си. Втората част съдържаше същите букви, които се съдържаха около „ключа“ — език, който й беше напълно непознат. Текстовете съответстваха един на друг също като Розетският камък27. И понеже разбираше първият език, Ингрид реши, че няма да има проблем с разшифроването на втория.

Започна бързо да превежда. Буквите бяха избледнели или почти липсваха. Липсваха и цели думи, но тя бързо успя да хване основния смисъл. Прочете първата дума, която всъщност не беше и заглавие: „Игдрасил“.

Игдрасил.

Скочи от бюрото си и се втурна към задната част на библиотеката, където държаха книгите, които не разрешаваха да бъдат вземани за вкъщи. Там имаше една книга, която получи от баща си преди много години и която подари на библиотеката, когато започна работа тук. Книгата, в която беше написана тяхната история. Почти откъсна корицата, докато я сваляше от рафта, лежала тук необезпокоявана и дори неотваряна през последните няколко десетилетия.

Игдрасил.

В самата дума се криеше сила. Ингрид седна на земята пред рафтовете и сложи тежката книга върху коленете си. Бързо прелистваше страниците напред и назад, докато намери онова, което търсеше.

Игдрасил — Дървото на Живота, върху което се крепяха Деветте Свята на Вселената.

Имаше и рисунка на могъщо дърво, растящо не от земята, а в пространството, което имаше перфектната форма на пясъчен часовник — с кръга от клони от едната страна и корените, с формата на кръг, от другата му страна. Дървото сякаш плуваше. Гъсто преплетените клони на короната му образуваха линии, подобни на онези, които беше видяла в плана на „Феър Хейвън“. Сравни изображението в книгата с това от чертежа на неизвестния архитект. Изведнъж всичко си застана на мястото и придоби смисъл.

„Феър Хейвън“ беше част от огромното древно дърво. Именно в къщата се намираше и входът за Вселената. Започна да превежда знаците около ключовете, използвайки значението им на скандинавски. Ингрид прекара цял час, превеждайки дума след дума от непознатия език. Главата я заболя, а очите й бяха сухи и направо пареха от постоянното взиране в избледнелите символи на документа. Преведе и последния знак и се изправи. Гърбът я болеше от неудобната поза, в която остана твърде дълго, но в крайна сметка откри онова, което смяташе, че е от изключително важно значение.

вернуться

27

Розетският камък представлява плосък черен къс базалт. Открит през 1799 г. при разкопки край Нил. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски език — с древноегипетски йероглифи и с демонично писмо, и един на старогръцки език. Съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)