Дъщеря на съдбата [bg]

Незабележима под прикритието си на китайче, Елайза се отпусна изтощена в един ъгъл, а Дао захвана разговор с околните, за да събере подробности относно златото и живота в Калифорния. Закрилян от спомена за Лин, той по-леко устояваше на женското изкушение, отколкото на хазарта. Почукването на плочките за фан тан и на заровете по масите го зовеше с глас на сирена. При вида на играчите с тестета карти в ръце, Дао почувства как се изпотява, но успя да се въздържи, защото бе твърдо убеден, че наруши ли дадения обет, късметът ще го напусне завинаги. Години по-късно, след много премеждия, Елайза го запита какъв късмет е имал предвид тогава и той отвърна, без да се замисли: късметът, че съм жив и че те бях срещнал. Същия ден Дао научи, че златни залежи имало край реките Сакраменто, Американска, Сан Хоакин и в стотиците им уширения, че на географските карти не можело много да се вярва и че разстоянията били огромни. Леснодостъпното злато на повърхността започвало да става рядкост. Вярно, имало и късметлии, които попадали на къс злато с размера на обувка, но повечето се задоволявали с шепа прах, добит с нечовешки усилия. Казаха му, че за златото се говори много, а почти никак за жертвите, които изисква. Трябвало да изкараш поне унция на ден, за да си на печалба, и то, при условие че си готов да живееш като куче, тъй като всичко тук било прекалено скъпо и златото изчезвало, докато се обърнеш. За сметка на това забогатявали търговците и лихварите или такива като някакъв негов земляк, който от пране на дрехи за няколко месеца успял да си построи огромна къща и сега възнамерявал да се завърне в Китай, да си купи две-три жени и да се захване да създава синове. Или като онзи другият, който давал пари на заем в една комарджийница с десет на сто лихва на час, тоест повече от осемдесет и седем хиляди на година. Разказваха се най-невероятни случки за огромни късове злато, за купища златен прах, примесен с пясък, за жили в кварцови скали, за мулета, които откъртвали канари с копито, а отдолу лъсвало съкровище, но за да натрупаш богатство, се искало непосилен труд и късмет. На янките им липсвало търпение, те не умеели да работят задружно, а безредието и алчността ги погубвали. Мексиканците и чилийците разбирали от рудодобив, но харчели прекомерно, орегонците и руснаците пилеели времето си в побоища и пиянство. Виж, китайците колкото и малко да притежавали, винаги извличали полза, защото били скромни, не се напивали и работели като мравки по осемнадесет часа на ден, без да почиват и да хленчат. Предупредиха го, че фан уей приемали на нож успеха на азиатците и човек трябвало да се преструва, да се прави на глупак и да не ги предизвиква, иначе щял много да пати, както мексиканците. Да, имало и чилийски лагер, добавиха, но бил малко далеч от центъра — горе на хълма, вдясно, — наричали го Малко Чили, но сега било твърде късно да тръгва натам самичък с малоумния си брат.