Нефритеният трон [bg]

Джейн,

Моля те да ми простиш дългото мълчание и краткостта на тези няколко реда, но в момента само тях мога да си позволя. В последните три седмици не разполагах с време да хвана перото. Откакто отплавахме от пролива Банка, ни замъчи маларийна треска. Аз избегнах болестта, както и повечето от хората ми, за което, според Кейнс, трябва да благодарим на Темерер. Високата му телесна температура очевидно прогонвала заразните изпарения, причиняващи маларията, и близостта ни с него ни е предпазила.

Това обаче увеличи задълженията ни. Капитан Райли остана на легло почти от самото начало, лорд Пърбек също бе повален от болестта и аз стоя на вахта, заедно с третия и четвъртия лейтенант на кораба, Франке и Бекет. Двамата са енергични млади мъже. Франке влага огромно старание, но в никакъв случай не е подготвен да управлява кораб с размерите на „Преданост “, нито да поддържа дисциплината сред екипажа. Опасявам се, че той заеква, което обяснява привидната му липса на възпитание на масата, която отбелязах преди време.

Тъй като е лято и Кантон е затворен за хора от Запада, утре сутрин ще пуснем котва в Макао. Там корабният лекар се надява да намери хининова кора, за да попълни запасите ни, а аз — някой случаен британски кораб, който да отнесе писмото ми в Англия. Това ще е последната ми удобна възможност, защото по милост на принц Юнсин получихме разрешение да продължим на север до залива Джъли, затова може да пристигнем в Пекин през Тянсън. Ще спестим страшно много време, но тъй като западни кораби обикновено не се допускат на север от Кантон, няма надежда да срещнем британски плавателни съдове.