Нефритеният трон [bg]

— А какво става с тези дракони? — попита Темерер. — Какво ще стане с мен, ако откажа да се подчиня? Нямам предвид на една-единствена заповед, а да откажа да служа във въздушния корпус.

Досега говореха принципно. Този неочакван конкретен въпрос стресна Лорънс и даде на разговора една по-рискована насока. За късмет моряците бяха приключили с опъването на платната и се бяха събрали на бака, където разиграваха порционите си грог на зарове. Шепата останали на пост летци пък си приказваха тихичко до бордовата ограда. Нямаше вероятност някой да е дочул тези думи и Лорънс бе благодарен за това. Другите можеше да ги изтълкуват погрешно и да решат, че драконът е нелоялен. Той лично не вярваше, че съществува опасност Темерер да пожелаела напусне корпуса и приятелите си. Помъчи се да отговори спокойно:

— Неопитомените дракони живеят съвсем спокойно сред природата. Ако пожелаеш, може да идеш при тях. Има една голяма колония при залива Кардиган в Северен Уелс. Много било красиво.

— Ами ако не искам да живея там, а някъде другаде?

— Как ще се изхранваш? — попита Лорънс. — Добитъкът се отглежда от човека.

— Щом човекът е затворил всички овце в кошари и не е оставил нито една в дивата природа, не е редно да се оплаква, ако понякога си вземам от тях — отвърна Темерер. — Но дори и да го прави, винаги мога да си уловя риба. Какво ще стане, ако реша да живея край Дувър, да летя свободно, да се храня с риба и да не закачам чуждите стада? Хората ще ми позволят ли?

Лорънс твърде късно забеляза, че са нагазили в опасни води и горчиво съжали, че е насочил разговора в тази посока. Той отлично знаеше, че никой не би оставил Темерер да живее така. Хората се ужасяваха от идеята сред тях да има дракон на свобода, макар и напълно предсказуем. Възраженията им щяха да са многобройни и основателни, но от гледна точка на Темерер това бе несправедливо ограничаване на свободите му. Лорънс не знаеше как да отговори, без да накърни чувството му за справедливост. Драконът разбра смисъла на мълчанието му и кимна.

— Отново ще ме оковат и отведат насила — каза Темерер. — Ще ме принудят да живея в резерват и ще ме спрат, ако се опитам да го напусна. Това важи за всички дракони. Струва ми се — мрачно добави той, а в гласа му имаше нотка на потиснат гняв, — че сме точно като робите. Понеже сме по-малко на брой и сме по-големи и опасни, получаваме великодушно отношение, докато те търпят жестокости, но не сме свободни също като тях.

— Мили боже, не е така — каза Лорънс и се изправи.

Той остана ужасен и смутен от тази забележка, както и от собствената си слепота. Зачуди се дали Темерер не се беше стреснал от веригите за буря и дали подобни мисли не бяха минавали и преди през ума му. Не му се вярваше да са резултат единствено от последната битка.

— Не е така, обвиненията ти са напълно неоснователни — повтори Лорънс.

Знаеше, че не е в състояние да спори с дракона по доста философски въпроси, но точно тази идея бе абсурдна и той се чувстваше задължен да го покаже на Темерер, само да можеше да намери подходящите думи.