Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Индийската съпруга [bg]
Индийската съпруга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Индийската съпруга [bg]

Электронная книга - «Индийската съпруга [bg]». Краткое содержание книги:

Инспектор Конрад Сейер е извикан да разследва убийство в затънтеното норвежко селце Елвеста. Трупът е на млада красива жена, очевидно от южна раса, която никой в околността не познава и която никой не е виждал. Следите засега не водят наникъде… Няколко месеца по-рано попрехвърлилият годините самотник Гюндер набира телефона на туристическа агенция, за да поръча пътуване до Индия. За пръв път в живота си Гюндер се осмелява да бъде спонтанен - той все още не е изгубил надежда да се задоми, но е разбрал, че нито в Елвеста, нито в околните села ще си намери съпруга. Екзотичната Индия винаги е будила възхищението и любопитството му, а пословичната красота на индийските жени му вдъхва още повече смелост да се впусне в това приключение. И наистина, точно като в приказките, той среща там жената на мечтите си: лъчезарна, нежна, на име Пуна. Двамата сключват брак, Гюндер се връща в Норвегия и с нетърпение очаква идването на съпругата си, която има да уреди някои дела преди да замине завинаги. Но приликите с приказките свършват дотук…
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 108
Перейти на страницу:

— Нямам такава.

— Ще ти помогна да си я избистриш.

— С каква цел? — поколеба се Йоран. — Тя ще бъде плод на въображението ми.

— Да проверим дали не съвпада с находките ни.

— Невъзможно е. Не съм я убил!

— Ако ми споделиш представата си, ще спиш по-спокойно. Да не би да се страхуваш?

Йоран зарови лице в шепите си. Настъпи мълчание.

— Ходил ли си в дома на Линда Карлинг? — изненадващо попита Сайер.

— Какво? Не. Защо ми е да го правя?

— Нали си много възмутен от решението ѝ да спомене името ти пред полицаите?

— Възмутен? Направо съм бесен.

— Затова ли отиде да я сплашиш?

— Нямам представа къде живее — смаяно го погледна Йоран.

Вратата се отвори. Двамата събеседници подскочиха. Влезе Скаре.

— Търсят те по телефона.

— Дано да е важно — изсумтя Сайер.

Погледна Йоран и излезе.

— Сара ли е? Да не би Колберг да се е изправил?

— Не, Уле Гюнвал е. Иска да говори единствено с теб.

Сайер влезе в кабинета и грабна слушалката, без да сяда.

— Обажда се Уле Гюнвал от Елвеста. Живея във Витемуен.

— Сещам се.

— Вероятно съм закъснял, но имам информация за убийството.

— Слушам ви — нетърпеливо отговори Сайер.

Скаре стоеше като на тръни.

— Арестували сте Йоран Сетер — разтревожено продължи Гюнвал. — Не сте задържали когото трябва.

— А вие откъде знаете кого трябва да задържим?

— Аз се обадих за онзи куфар, но пропуснах да спомена една подробност. Човекът, който го изхвърли в Нуреван, не беше Йоран.

— Нима сте го разпознали? — разшири очи от изненада Сайер.

— Най-добре елате при мен.

Сайер погледна Скаре:

— Ще отидем с „Голф“-а ти.

— Няма да стане — унило отвърна младият полицай. — Снощи някой е спукал и четирите му гуми. Намерих ги раздрани с нож.

— Мислех, че живееш в безопасен квартал?

— И аз така си мислех. Сигурно са го направили някакви хлапета.

— За какво мислиш? — попита Сайер, докато пътуваха.

Понеже не харесваше патрулната, предостави шофирането на Скаре.

— Йоран е невинен, нали?

— Ще поживеем — ще видим.

— Защо му е на възрастен човек да си измисля подобна история?

— Всеки може да сгреши.

— Включително и ти. Замислял ли си се за това?

— Неведнъж.

— Предубеден ли си към хора, които се занимават с бодибилдинг? — спокойно попита Скаре.

— Не, но заниманията им събуждат у мен доста въпроси.

— Въпроси значи. Нима това не са предразсъдъци?

Сайер не отговори веднага.

— Усилените тренировки години наред създават своеобразно натрупване, нали? — подхвана накрая той. — Вдигаш все по-големи тежести. Рано или късно възниква потребността да се освободиш. Но освобождението така и не настъпва. Тежестите продължават да се увеличават. Бих се побъркал от такъв режим.

— Мм — усмихна се Скаре. — Но щеше и да заякнеш.

След деветнайсет минути свиха пред бакалията на Гюнвал. Старецът тъкмо нареждаше зърнена закуска, когато видя колата им през прозореца. Раменете му се отпуснаха още по-надолу. В походката на двамата полицаи съзря нещо съдбоносно. Остра болка, предвестник на мигренозен пристъп, прободе слепоочията му.

— Ужасно съжалявам — смотолеви той едва доловимо. — Трябваше да се обадя по-рано. Просто останах много объркан. Не допускам нито Айнар, нито Йоран да са способни на подобно нещо. Затова се поколебах как да постъпя.

— Айнар Сюнде?

— Да — Гюнвал прехапа устни. — Познах и него, и колата. Зелен форд „Сиера“.

— Нали сте го видели по тъмно?

— Смрачаваше се, но го видях ясно. Не се съмнявам, че беше той. За жалост.

— Имате ли проблеми със зрението? — Сайер кимна към дебелите стъкла на очилата му.

— Не и когато ги нося.

Сайер положи усилие, за да запази спокойствие.

— Ще ми се да бяхте ни съобщили това още миналия път.

Гюнвал си избърса челото.

— Никой не бива да узнае, че го научавате от мен — прошепна той.

— Това не мога да ви го обещая — отсече Сайер. — Разбирам тревогата ви, но независимо дали ви харесва, или не, вие сте важен свидетел по случая.

— Хората те гледат враждебно, ако издадеш нещо. Вижте клетата Линда. Вече никой не разговаря с нея.

— Ако Йоран или Айнар, или и двамата са причинили смъртта на невинната жена, според вас жителите на селото няма ли да искат виновниците да си получат наказанието?

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)