Индийската съпруга [bg]

След два часа пак го доведоха в стаята за разпит. Йоран вървеше тромаво и бавно. Изглеждаше равнодушен.

— Тренираш много усилено — подхвана Сайер. — Носиш ли тежести в колата, за да помпаш мускули по всяко време, например при задръстване или докато чакаш да светне зелен светофар?

— В Елвеста нямаме нито светофари, нито задръствания — сухо отвърна Йоран.

— Лабораторният анализ показва частици от бял прах по дамската ѝ чанта — продължи Сайер. — Какъв би могъл да бъде този прах?

Мълчание.

— Полепнал е по чантата ѝ с необичайна форма. Зелена чанта, прилича на пъпеш.

— Пъпеш ли? — заекна Йоран.

— Прахът най-вероятно е хероин. Ти как мислиш?

— Не съм наркоман — отсече Йоран.

— Ами?

— Опитвал съм преди доста време, но не се запалих.

— А по какво се запали?

Младежът вдигна рамене.

— По фитнеса, а? Харесва ти как мускулите се втвърдяват, как щангата се стопля в ръцете ти, как потта руква по тялото ти; опиянява те болката в ръцете и краката, когато не им достига кислород, задавеното пъхтене, изтръгващо се от гърлото ти, усещането за първична сила, способна да надвие всичко. Приятно ли е?

— Обичам да тренирам — уклончиво отговори Йоран.

— След известно време щангата става хлъзгава и започва да се изплъзва от ръцете ти. Затова бръкваш в кутия с магнезий и си посипваш дланите с този ситен бял прах. Част от него се разлетява из въздуха и полепва по косата и кожата ти. Въпреки че си взел душ, частици от магнезия са попаднали и върху чантата на Пуна, вероятно защото е била от изкуствена материя, която привлича всякакви прашинки.

Йоран погледна объркано Сайер. Мислите му се плъзнаха във всички посоки, без да може да ги събере. Вече не помнеше какво е казал. Не разбираше смисъла на думите, изречени от полицая.

— Тази нощ не съм мигнал — отрони Йоран.

— Зная. За никъде не бързаме. Важно е да уточним хода на събитията. Твърдиш, че си бил при Лилиан. Тя обаче отрича. Вероятно си се намирал във Витемуен, а ти се е искало да си при нея?

— Бях при Лилиан. Спомням си много добре. Разполагахме с ограничено време.

— Какво винаги, нали? Мъжът ѝ е щял да се прибере всеки момент.

— Не ми е ясно защо лъже.

— Позвънил си у тях и си я попитал удобно ли е да я посетиш. Тя отказа ли ти, Йоран? Отрязаха ли те за втори път в рамките на една и съща вечер?

— Не!

Сайер направи няколко крачки из стаята. Йоран усети как го залива силно безпокойство. Изпита непреодолимо желание да стане от мястото си. Погледна часовника. Бяха изминали само единайсет минути.

— Статиите за убийството във вестниците сигурно са породили известни размисли у теб. Въображението ти е нарисувало някакъв сценарий как са се разиграли събитията. Ще ми го разкажеш ли?

— Сценарий?

Йоран мигаше със зачервените си очи.

— Да, картини, които са възникнали във въображението ти. Когато ни обясняват нещо, ние, хората, обикновено се опитваме да си го представим. Автоматична реакция. Искам да чуя твоята представа за убийството на Пуна.