Свидетел на огъня [bg]

Майката, бездомна през целия си живот на възрастен човек, на периоди е живяла в метрото, на пейките на различни станции, във влакове и изоставени пространства покрай релсите, дълбоко в недрата на тунелите.

„Майката някак си се е добрала до този ключ“, казва си Юна, докато шофира. Едва ли е било лесно. Може би е бил сред най-ценните ѝ притежания.

Въпреки това го е дала на дъщеря си.

И е набавила ключодържател с името „Денис“, за да не забрави момичето кой е важният вагон.

Може би е знаела, че Вики ще избяга.

Момичето е бягало много пъти и е успявало да остане незаловено дълго време при два от случаите. Първия път е било едва на осем години и тогава е било изчезнало седем месеца, открили са го премръзнало заедно с майката в един гараж за паркиране в средата на декември. Другия път е било на тринайсет. Тогава Вики е била изчезнала от единайсет месеца и е била заловена от полицията за кражба от магазин в района на стадион „Глубен“.

Възможно е да се вмъкнеш в кабината на водача в метрото и с други инструменти. Обикновен гаечен ключ с подходящ размер би свършил работа.

Ала макар да не е вероятно Вики да се намира във вагона без своя ключ, може да има следи от нейните периоди на бегълка, нещо, което да води до настоящото ѝ скривалище.

Юна почти е стигнал до сградата на полицията, когато се обажда Аня и му казва, че е говорила с компанията за градски транспорт в Стокхолм:

— Има вагон с името „Денис“, но е бил изваден от движение… поради сериозна повреда, така ми обясни човекът.

— Но къде се намира този вагон?

— Не знаеха със сигурност — отговаря Аня. — Може да е в едно депо в Рисне… но вероятно е паркиран в сервизното депо в Йоханесхув.

— Свържи ме — казва Юна и обръща колата.

Гумите изтрещяват върху един „легнал полицай“, когато преминава на червено и завива по „Флеминггатан“.