Кодът на Атлантида [bg]

Не беше сигурна дали разбраха езика или голата, сурова заплаха на дулото. Така или иначе, и двамата вдигнаха ръце.

— Влизайте. Бързо. — Наташа направи знак с пистолета. Изтръгна слушалките и микрофоните им и накара Лурдс да ги претърси и да вземе пистолетите им. И двамата мълчаха.

И двамата се мръщеха.

— На колене. Кръстосайте глезените. Ръцете на главата — заповяда Наташа, докато вземаше един по един пистолетите от Лурдс. Затъкна своя на кръста си и насочи към двамата единия от техните пистолети със заглушители. Помисли си, че ще е справедливо, ако умрат от собствените си оръжия.

Те не помръднаха.

— Добре, да опитаме отново — каза Наташа. — И ще застрелям онзи, който не разбира английски.

Лурдс изтърси нещо на италиански. Двамата бързо паднаха на колене.

Добре де, може пък наистина да не знаят английски — реши Наташа.

В края на коридора се чу трясък на разбита врата. Времето им изтичаше.

— Да вървим. — Наташа отвори отново вратата и даде знак на другите да тръгнат пред нея. Пистолетът й продължаваше да сочи към пленниците.

— Ще застрелям първия, който излезе навън — каза тя с надежда, че разбират намерението й, ако не думите.

Излезе в коридора и последва Лесли и Лурдс към стълбището. Държеше единия от пистолетите скрит до крака си и не изпускаше от очи вратата. Мъжете вътре нямаше да останат дълго в стаята. Знаеше го. Не бе направила и шест крачки, когато чу вратата да се отваря зад нея.

— Галардо! — викна единият от тях.

Наташа вдигна пистолета. Натисна два пъти спусъка. И двата куршума улучиха вратата на сантиметри от лицето на мъжа.

Той бързо се скри обратно в стаята — бавно летящите куршуми не успяха да пробият вратата, но белята вече беше станала.

Въпреки заглушителя Галардо я беше чул.

Той стоеше с хората си в другия край на коридора, пред стаята на Лурдс. Обърна се, щом чу кашлящите звуци на пистолета и плясъка на куршумите във вратата.

Лурдс вече беше стигнал до вратата на стълбището и я отвори.

Наташа се възползва от прикритието й и стреля, за да ги накара да потърсят прикритие.

— Давайте! — викна тя през рамо. — Аз ще ги задържа.

Лурдс се поколеба.

— Тръгвай! — заповяда Наташа и приклекна, когато куршумите се забиха в стената и вратата.

Лесли дръпна Лурдс и двамата заслизаха по стълбите.

Долепена до касата, Наташа изчака няколко мига и рязко се извъртя. Опитваше се да бъде хладнокръвна, но беше трудно. Дори когато бе на улицата с Черновски, не й се беше случвало да влиза в подобни престрелки. Случвало се беше да преследват група престъпници, но обикновено гонеха само един човек. И никога повече от трима. А сега в коридора имаше най-малко петима.