Вечната нощ [bg]

- Ако нямаме друг избор - отвърна той.

- Това е страшна лудост - додаде Нора. - Защото ако се прова­лим и Господаря те хване... всичко свършва. Той ще узнае всичко, което ти знаеш: къде се намираме, как да стигне до нас. Край с нас.

Еф се умълча, докато останалите обмислят казаното. Барито- нът на господин Куинлан прозвуча в ума му.

- Господаря е безмерно no-хитър, отколкото го смятате.

- Не се и съмнявам, че е лукав - отговори Нора. - Ала не е ли това предложение, което той не може да откаже?

Родения помълча, за да покаже, че приема, ако и да не е напъл­но съгласен.

Еф усети, че той го наблюдава. Разкъсваше се. Сега усети, че идеята му позволява гъвкавост - имаше възможност да доведе предателството си докрай или пък да се придържа към плана, ако наистина се окаже, че би имал успех. Ала започна да го измъчва друг въпрос.

Взря се в лицето на бившата си любовница. Търсеше някакъв знак за измяна. Предателка ли беше тя? Бяха ли се докопали до нея по време на краткия й престой в лагера?

Глупости. Те убиха майка й. Нямаше смисъл Нора да играе двойна игра.

Накрая се помоли и двамата да са запазили своята почтеност; винаги се бе надявал, че я притежават.

- Искам да го направя - рече Еф. - Продължаваме едновремен­но по двата фронта.

Всички осъзнаха, че току-що са направили опасната първа крач­ка. Гюс като че се съмняваше, но дори и той изглеждаше готов да продължи. За него планът даваше възможност за непосредствени действия. Същевременно той нямаше търпение да предостави на Еф точно толкова въже, колкото му трябва, та да се обеси.

Родения започна да опакова урните в пластмасови предпазите­ли и да ги прибира в кожена торба.

- Я чакайте - обади се Фет. - Забравяме нещо много важно.

- Какво е то? - попита Гюс.

- Как, по дяволите, ще направим предложението на Господа­ря? Как изобщо ще се свържем с него?

Нора го докосна по здравото рамо.

- Аз знам точно как.