Вечната нощ [bg]

- Или да взривим ядрена бомба - вметна Фет.

Нора се изсмя остро.

- Е, това наистина звучи забавно.

Никой друг не се засмя.

- По дяволите - продума Нора. - Вие имате ядрена бомба.

- Обаче нямаме детонатор - свенливо обясни Фет и хвърли поглед към Гюс. - Опитваме да се доберем до някакво решение, нали така?

Отговорът на Гюс не беше твърде ентусиазиран.

- Моят човек, Крийм, помните го, нали? Накичен със сребро дебелак, дето прилича на камион? Казах му, а той рече, че е готов за сделка. Вътре е във всички далавери в Джърси. Работата е там, че той още си е наркодилър по сърце. Не мога да вярвам на човек без чест.

- Цялата работа отива на кино, ако нямаме цел, по която да стреляме - отвърна Фет и погледна господин Куинлан. - Нали така? И затова ти искаше да видиш Occido Lumen. Мислиш, че мо­жеш да научиш нещо, което ние не сме могли?

- Вярвам, че всички вие видяхте небесния знак.

Господин Куинлан замълча и погледна Еф право в очите. А Еф усети, че Родения може да прочете всяка тайна в неговата душа.

- Отвъд пределите на обстоятелствата и на организацията съществува един замисъл. Какво беше онова, което падна от не­бето, не е от значение. То беше поличба, предсказана преди векове. Поличба, която да посочи мястото на произхода. Ние сме близо. Помислете само - Господаря дойде тук по същата причина. Това е точното място и сега е точното време. Ще го намерим.

Гюс каза:

- Не че не те уважавам, обаче не ми минава. Искам да кажа, ако всички вие искате да седнете и да четете книга и да си мислите, че там има малко подсказки как да утрепете шибания вампир, върве­те и четете. Седнете удобно. Обаче аз? Мисля си така - намираме как да се изправим срещу царя на кръвопийците и му пръсваме задника. Старецът ни показа как. А в същото време цялата мисти- ческа дрънканица ни доведе до тук - гладни сме, преследват ни и живеем като плъхове. - Гюс крачеше наоколо и леко откачаше от престоя в затворената зала. - Имам Господаря на видеото. Замъка Белведере. Казвам да сглобим бомбата и да се погрижим за тая работа директно.

- Синът ми е там - отговори Еф. - Не само Господаря.

- Да ти приличам на някой, дето му пука за твоя пикльо? Не искам да оставаш с погрешно впечатление. Щото не ми пука.

- Успокойте се, всички - намеси се Фет. - Ако пропуснем този шанс, всичко свършва. Никой повече няма да може да се прибли­жи до Господаря.

Фет погледна господин Куинлан, който мълчеше и не помръд­ваше. Беше съгласен.

Гюс се начумери, но не оспори казаното. Той уважаваше Фет, а още повече уважаваше господин Куинлан.

- Казваш, че можем да издъним една дупка в земята и Господа­ря изчезва. Навит съм, ако става. А ако не стане? Просто се пре­даваме?

Имаше право. И другите бяха съгласни.

- Не и аз - продължи Гюс. - По никой начин.

Еф усети как косата му настръхва на тила. Имаше идея. Започ­на да говори, преди да е размислил и да се е отказал.

- Може би има един начин.

- За какво? - попита Фет.

- Да се доберем до Господаря. Не като обсаждаме замъка. Не като излагаме Зак на опасност. Какво ще кажете ние да го прима­мим да дойде при нас?