Пепеляшките [bg]

Педер почувства умора. Такава беше обратната страна на полицейската работа — почти никога не разговаряше със или за безгрижни и безпроблемни хора.

— Колко дълго живя тук? — попита Педер.

— Две години — отвърна Биргита. — За по-дълго и дума не можеше да става. Почти не ходеше на училище, изчезваше за определени периоди и се появяваше, без да разкаже къде е била. Имаше и известни криминални прояви. Продължаваше да краде, употребяваше хашиш.

— Гаджета? — попита Педер.

— Не ни ги представяше, но разбира се, че имаше.

Полицаят сбърчи чело.

— Каква беше информацията, която така и не сте получили, преди да я вземете?

Биргита се сви.

— Че първоначално е била осиновена — отвърна тя спокойно.

— Моля?

— Жената, посочена за нейна майка в доклада, който току-що четохте, не е биологичната й майка. Моника е била осиновена.

— Но как, за бога, тази жена е била одобрена за осиновяване? — изненада се Педер.

— Защото е било, както е описано в доклада; проблемите на осиновителката са започнали със смъртта на съпруга й. Или може би много по-рано, но дотогава е живяла съвсем нормален живот с дом, работа, кола. После всичко бързо се е обърнало с главата надолу. Като млада майката вероятно се е движела в не дотам социално пристойни среди и точно в тях навлязла отново, когато останала сама с момичето и без работа.

— А Моника къде е родена? — попита Педер.

— Някъде от Прибалтика е — отвърна Биргита и поклати глава. — Не си спомням точно коя от страните, а и в точните обстоятелства около осиновяването.

Мозъкът на Педер преработи цялата информация възможно най-бързо.

— Кой ви разказа това? Че е била осиновена?

— Една секретарка в социалната служба — въздъхна Биргита. — Макар така и да не го видях на хартия. Истински провал за службата. Трябвало е да се занимаят с този случай много по-рано. Може да се каже, че момичето е преживяло двойно разочарование: първо от биологичната си майка, после от осиновителката си.

Биргита се поколеба.

— А може би и от още някое приемно семейство, но това не е сигурно.

Педер прочете отново доклада. После разгърна от тук от там албума. Куп снимки на малкото семейство — най-различни. На Коледа и на Великден. Ваканции и пътувания през уикенда.

— Опитахме — продължи Биргита Франке с треперещ глас. — Опитахме, но просто не се получи.

— Знаете ли какво се случи с нея след това? — продължи Педер. — След като ви напусна?

— Първо прекара половин година в някакво лечебно заведение, от което бяга поне десетина пъти. Веднъж дори дойде тук. После се опитаха с друго приемно семейство, но и там се провали. Докато изведнъж стана пълнолетна и оттогава нямах никаква вест от нея. Искам да кажа, преди да видя снимката във вестника.