Пепеляшките [bg]

Гласът на Алекс прекъсна импулсивния му анализ на обстановката.

— Пристигна ли? — попита той.

— Да — отвърна Педер. — Тъкмо излизам от колата. Случило ли се е нещо?

— Не, само си помислих, че още пътуваш. Просто така. Може да поговорим по-късно.

С крайчеца на окото полицаят забеляза да се отваря входната врата на къщата, към която се беше запътил.

— Сигурен ли си? — попита той.

— Да — отговори Алекс. — Ще продължа да шлифовам скромната си теория и ще ти се обадя по-късно. Въпреки че има още нещо.

Педер се засмя.

— Теория ли? — прозвуча като ехо. — Трябваше да потърсиш Фредрика вместо мен.

— Това и ще направя. Но както казах, има още нещо. Бивше гадже на Сара Себастиансон живее в Норшьопинг. Криминален тип, с когото е дружала, преди да замине на онзи писателски курс в Умео. Можеш ли да поговориш накратко с него, преди да се върнеш в Стокхолм?

— В Норшьопинг ли? — поколеба се Педер.

— Да — позабави отговора си Алекс, — на път ти е…

— Добре — съгласи се Рюд. — Само ми дай предисторията и ще изпълня всичко.

Алекс прозвуча облекчен:

— Фредрика ще ти се обади по-късно — обеща той. — Успех засега!

— Благодаря — каза Педер и затвори телефона.

Усмихна се на дамата, която стоеше на стълбите на къщата, и се приближи към нея.

Биргита Франке сервира домашно приготвени канелени кифлички и кафе. Педер не успя да си спомни кога за последно беше ял толкова вкусни кифлички. Взе си две наведнъж.

Жената му направи доста сериозно, но същевременно приятно впечатление. Гласът й беше строг, погледът — топъл. Косата й бе посивяла, но лицето й младееше. Беше ниска и закръглена, учила направо от живота, предположи Педер.

Полицаят я помоли дискретно да си покаже документите за самоличност и тогава видя, че току-що е навършила петдесет и пет години. Той я поздрави и още веднъж похвали кифличките й. Тя благодари и се усмихна. Малки бръчици се появиха около очите й. Отиваха й.

— Обадили сте се в полицията заради портретната скица, която публикувахме — рече най-после Педер, за да сложи край на празните приказки за кифлички и обзавеждане.

— Да — кратко отвърна Биргита. — Да, обадих се. И първо наистина бих искала да разбера дали я издирвате.

Педер отпи още една глътка кафе, погледна завесите и за първи път от години се сети за баба си.

— Нито я издирваме, нито я подозираме в нещо — каза той. — Но все пак бихме искали да говорим с нея, защото имаме причина да вярваме, че тя разполага с информация, решаваща за случая. Не мога да навляза в повече подробности.