Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Последният кандидат [bg]
Последният кандидат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последният кандидат [bg]

Электронная книга - «Последният кандидат [bg]». Краткое содержание книги:

Сам си! Наближава краят! Не им вярвай! ЗЛО е отнела на Томас всичко: живота му, спомените, а сега и единствените му приятели — езерните. Но най-сетне краят е близо. Изпитанията приключват след един последен тест. Дали обаче някой ще оцелее? Това, което ЗЛО не знае, е, че Томас си спомня далеч повече, отколкото смята. И то е достатъчно, за да не повярва на нито една тяхна дума. Ала истината ще бъде ужасяваща. Томас е победил Лабиринта. Оцелял е в Обгорените земи. Рискувал е всичко, за да спаси приятелите си. И тъкмо истината може да е тази, която ще сложи край на всичко това. Времето за лъжи е отминало.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 101
Перейти на страницу:

Бренда ги водеше и скоро свиха зад ъгъла и слязоха по тясно стълбище. Минаха напряко през един склад и продължиха по друг дълъг коридор. Още стълби, наляво и после надясно. Томас тичаше редом с Бренда и се озърташе за дебнещи опасности. Не спря нито за миг да си поеме дъх, нито се усъмни в способността за ориентация на Бренда. Отново беше бегач и въпреки всичко се чувстваше добре.

Стигнаха края на един коридор и свиха надясно. Томас измина само няколко крачки, Когато нещо се метна върху него, вкопчи се в рамото му и го събори на земята.

Томас падна и се затъркаля, опитвайки се да се освободи от този, който го притискаше. Беше тъмно и не виждаше с кого си има работа, но продължаваше да блъска и рита, после замахна с ножа, уцели нещо и чу женски вик. Един юмрук го прасна по дясната скула, нещо твърдо се заби в бедрото му.

Томас напрегна мишци и тласна с всичката си сила. Нападателят му се удари в стената и отново скочи върху него. Двамата пак се затъркаляха и се блъснаха в други боричкащи се двойки. Томас полагаше отчаяни усилия да не изпусне ножа и не спираше да посяга с него, но бе трудно да постигне каквото и да било от толкова близко разстояние. Замахна с лявата ръка и изглежда, попадна в челюстта на своя противник, след това използва краткия миг на затишие, за да го прободе в корема. Нов писък — отново женски и определено на човека, който го бе нападнал.

Томас се изправи и се озърна на кого от другарите си да помогне. На бледата светлина видя, че Миньо е седнал върху някакъв тип и го налага с юмруци. Бренда и Хорхе мереха сили с друг пазач и го бяха съборили. Мъжът обаче успя да се изправи и хукна по тъмния коридор. Тереза, Хариет и Арис се бяха облегнали на стената да си поемат дъх. Всички бяха живи. Трябваше да продължат час по-скоро.

— Хайде! — извика им той. — Миньо, остави тоя тип!

Приятелят му нанесе още няколко удара, после се изправи

и на прощаване изрита своя противник.

— Приключих. Можем да вървим.

Групата се обърна и продължи тичешком.

Спуснаха се по поредното стълбище и се озоваха в тясно помещение на дъното. Томас едва не се скова от изненада, Когато осъзна къде са стигнали. Това бе помещението, където бяха разположени гнездата за скръбници, същото, в което се бяха озовали, след като избягаха от лабиринта. Прозорците на стаята за наблюдение все още бяха разбити — подът бе осеян със стъклени парчета. Близо четирийсетте гнезда, където държаха и зареждаха скръбниците, изглеждаха неизползвани, след като езерните се бяха измъкнали преди няколко седмици. Бялата им повърхност бе покрита с тънък слой прах.

Знаеше, че като член на ЗЛО е прекарал безброй часове на това място, докато бяха строили лабиринта, и сега изпитваше срам за това.

Бренда посочи една стълба, която водеше към шахтата за скръбници, използвана при бягството им — а тогава са могли просто да се спуснат по стълбата.

— Защо няма никого тук? — попита Миньо. Той се завъртя в кръг, оглеждайки мястото. — Ако наистина държат хората тук, защо няма охрана?

Томас се замисли над думите му.

— Защо ти трябват войници да ги пазят, Когато лабиринтът може да върши тази работа? Помисли си на нас колко време ни бе нужно, за да го разберем.

— Не зная — промърмори Миньо. — Но нещо не ми харесва тази работа.

Томас повдигна рамене.

— Е, нищо няма да се получи, ако седим тук. Ако нямате друго предложение, да се качим горе и да ги измъкнем.

— Предложение? — повтори Миньо. — Аз нямам никакво.

— Тогава нагоре.

Томас се изкатери по стълбата и се озова в още едно познато помещение — това с пултовете, където бе въвел кодовете, с които се изключваха скръбниците. Чък също бе стигнал дотук, помнеше колко храбро се държа, макар да си умираше от страх. И само час след това гибелта наистина го застигна. Болката от загубата на неговия приятел отново се пробуди в гърдите на Томас.

— Дом, мил дом — пропя Миньо. Сочеше кръглата дупка над тях. Това бе отворът, излизащ на Скалата. Във времето, Когато лабиринтът функционираше, този отвор бе прикриван с холографско изображение, за да изглежда като безкрайно небе отвъд стръмния ръб на Скалата. Сега, разбира се, устройството бе изключено и през отвора се виждаха стените на лабиринта. Една метална стълба бе подпряна така, че да води право към тях.

— Не мога да повярвам, че се върнахме отново тук — въздъхна Тереза. Гласът й отекна глухо в околните стени.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)