Последният кандидат [bg]

Джансън извади дълъг, остър нож, вдигна го и го разгледа с присвити очи.

— Нека ти кажа нещо, хлапе. Никога не съм се смятал за човек на насилието, но ти и твоите приятелчета определено ме докарахте до ръба. Търпението ми е на изчерпване, но въпреки това ще се помъча да се овладея. За разлика от теб аз не мисля само за себе си. Посветил съм се на спасяването на хората и каквото и да стане, ще довърша този проект.

Томас полагаше отчаяни усилия да запази спокойствие. Застина неподвижно. И без това съпротивата не му бе донесла нищо, а трябваше да пести сили за момента, Когато му се удаде възможност да се защити. Нямаше съмнение какви са плановете на Плъха — щеше да го заплаши с ножа, а после да го върне колкото се може по-скоро в операционната.

— Ето, можел си да си послушен. Няма смисъл да се бориш с нас. Трябва да се гордееш със себе си, Томас. Ти и твоят ум ще спасят този свят.

Сега заговори и мъжът, който притискаше Томас към земята:

— Ще ти пусна устата, момче. Но издадеш ли звук, уважаемият Джансън ще те сръчка с ножа, разбрано? Искаме те жив, но това не означава, че не може да те нарежем малко.

Томас кимна, опитвайки се да изглежда смирен, и мъжът се отдръпна.

— Умно момче.

Сега бе ред на Томас да си изпробва късмета. Той замахна силно с крак и изрита Джансън в лицето. Главата на Плъха подскочи рязко назад и той тупна на земята. Тъмнокосият се хвърли да обезвреди Томас, но той се извъртя рязко и отново изрита Джансън, този път в ръката, която държеше ножа. Острието отлетя настрани и се удари в стената на сградата.

Томас погледна нататък, а това бе достатъчно за ниския чернокос мъж. Той се хвърли върху Томас и го събори върху Джансън. Плъха се заизвива под тях, докато двамата се бореха. Томас нададе вик, мъчейки се да се освободи от двамата мъже. Надигна се, залази на ръце и крака и хукна право към ножа. Падна до него, сграбчи го и се завъртя, очаквайки всеки миг да го нападнат. Но двамата мъже очевидно бяха изненадани от внезапния му прилив на сила.

Томас стисна ножа пред себе си.

— Искам само да ме пуснете да си вървя. Кълна се, че ако ми се нахвърлите, ще ви намушкам и двамата.

— Двама срещу един сме, хлапе — отбеляза Джансън. — Ножът ти не ме плаши.

— Знаеш какво мога да правя — рече Томас, като се опитваше да прозвучи колкото се може по-решително. — Гледал си ме в лабиринта и в Обгорените земи.

Едва не му стана смешно. Бяха го превърнали в убиец, и то защо? За да спасява хора?