Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— Да, първите пет са много добре почистени, но се боя, че Блейз трябва да бъде изчеткан още веднъж. Краката му не ми изглеждат много чисти.
— Вече е късно, милейди. Блейз може спокойно да почака до утре.
— Не, в никакъв случай — отговори със сладка усмивка тя. Този път остана наблизо, докато Блейз беше изведен отново от бокса и Пиърс, който тъкмо почистваше другия край на обора, беше повикан да повтори четкането. Роуз спря пред него и се наслади на гневното му лице.
— Налага се да повторите операцията, Питър. Баща ми е горещ привърженик на чистотата, а вие бяхте доста небрежен с този ценен жребец.
Пиърс потръпна като от удар, после обаче се поклони дълбоко и посегна към четката. Погледна бързо след отдалечаващия се коняр и изфуча разярено:
— Крайно време е да сложиш край на тази игра, херцогиньо!
Тя го погледна съчувствено и отговори съвсем тихо:
— Очевидно си забравил най-важното, скъпи. Днес аз съм тази, която поставя изискванията.
Очите му се присвиха заплашително.
— Само тази нощ!
Май беше отишла твърде далеч. Може би, но просто не можеше другояче. Тя се обърна и повика главния коняр.
— Питър е чудесен работник и е много бърз, Рандолф. Щом свърши с Блейз, може да се нахрани, а после ще прекопае градината зад обора.
— Тази вечер ли, милейди?
Тя го погледна невинно.
— Разбира се, че тази вечер! Поръчала съм на градинаря да засади специални цветя и се надявам да израснат, докато ме няма.
— Но бедният човечец ще трябва да работи цяла нощ, милейди!
— Вероятно си прав — съгласи се с въздишка тя. — Ела с мен, искам да ти покажа къде да направи лехите.
Когато се върнаха, жребецът беше почистен идеално и главният коняр изпрати „Питър“ да вечеря.
За да увенчае триумфа си, Роуз застана до вратата на обора и чу потракването на капака, с който беше покрита таблата. Много добре — сега мъжът й щеше да се навечеря със сочни „свински котлети“. Рандолф отиде при нея и тя му благодари за подкрепата. После забърза към къщи.
Пиърс се беше настанил на една грубо скована пейка и я проследи с мрачен поглед. После посвети вниманието си на костите и хрущялите.
— Скоро ще дойде и твоят ред, любов моя, обещавам ти — изръмжа той. Е, може би трябваше да й признае правото на това сладко отмъщение, нали беше само за една нощ. Той беше твърдо убеден в предателството й и не помисляше, че Джером, онзи всеизвестен подлец, беше способен на всичко и сигурно сам беше изпратил вестта на констейбъла — може би от името на Роуз.
Нито за миг не беше помислил, че жена му го обича искрено, че е лоялна към него и се е опитвала да го предпази. Мили Боже, дай ни още един шанс, помоли се безмълвно той.
След малко погледна към къщата, където живееше синът му. И тя искаше от него да търпи цяла нощ? Знаеше, че е безумие, но трябваше да види своя син и наследник.
Роуз отдавна не се наслаждаваше на отмъщението си така, както й се искаше. Дори щастието, че отново може да държи Уди в прегръдката си, не можеше да прогони грижите й. Боеше се, че Мери Кейт може да излезе от къщата, да познае херцога и да се разбъбри.
Ако баща й узнаеше, можеше да отведе Пиърс пред съда, макар че тя се беше постарала да го увери в невинността му. Не, тя щеше да успее да го предотврати. Лошото беше, ако се намесеха и други хора. Бе проумяла, че не може да се доверява на всеки, но едва след като животът й даде няколко болезнени урока.
И не на последно място й тежеше предстоящата раздяла с баща й. Англия беше толкова далече…
Докато Пиърс се трудеше на полето, тя седеше при баща си и се опитваше да води разговор.
— Мисля, че беше твърде взискателна към бедния затворник, дъще — укори я меко Ашкрофт. — Няма ли все пак да го подслониш в таванската стаичка? Момъкът заслужава по-добро легло. Утре тръгвате на дълъг път и трябва да се наспи хубаво.
Роуз махна пренебрежително с ръка.
— Не се грижи за него, татко. Главният коняр му намери място за спане в плевнята. Сигурно вече е свършил работата си и спи дълбоко. — Тя се поколеба и прибави съвсем тихо: — Знаеш ли, иска ми се да се поразходя към реката.
Роуз не знаеше кога ще се върне отново в родината си. Искаше й се да види за последен път пълната луна, която се отразяваше във водата, да усети по бузите си свежия нощен вятър. Някога беше заявила на мъжа си, че това е най-красивото място на земята. Може би трябваше да го вземе със себе си.