Войната на старците [Old Man's War - bg]

— Докато рреите не се досетят сами как работи проклетата машинка — довърши Йънг.

— Като се има предвид настоящата степен на развитието им, може да им отнеме години — рекох. — Тоест достатъчно време, за да им сритаме задниците и да им откраднем машината. Ако са я получили от консу. Ако е само една. И ако на консу изобщо им пука за баланса на силите в региона. Твърде много „ако“.

— Тъкмо за да открием отговорите на всички тези въпроси, решихме да навестим консу — заяви Крик. — Вече пратихме мигносонда, за да ги предупредим, че идваме. Нека видим дали ще успеем да измъкнем нещо от тях.

— Коя колония ще им предложим в замяна? — попита Далтон. Трудно беше да се каже дали се шегува.

— Никакви колонии — озъби се Крик. — Имаме обаче нещо, което може да им привлече вниманието.

— И какво е то? — попита Далтон.

— Имаме него. — Крик вдигна ръка и ме посочи.

— Него? — Далтон ме погледна.

— Мен? — попитах.

— Теб — потвърди Джейн.

— Ще призная, че съм малко объркан и уплашен.

— Твоето решение за двойна стрелба помогна на Колониалните сили да се справят за кратко време с няколко хиляди консу — заговори Джейн. — В миналото консу проявяваха отзивчивост към делегации на колонии, включващи войници на Колониалните сили, които са избили голям брой консу по време на сражение. Тъй като идеята за двойната стрелба е твоя, на теб се пада и честта за изтребването на толкова много врагове.

— С други думи, ръцете ти са оцапани с кръвта на 8433-ма консу — уточни спокойно Крик.

— Страхотно! — успях да измънкам.

— Наистина е страхотно — каза Крик. — Защото твоето присъствие може да ни отвори вратата.

— И какво ще стане след като минем през тази врата? — попитах. — Представям си как бихме постъпили с някой консу, който е изтребил осем хиляди колониални войници.

— Те не разсъждават по същия начин като нас — рече Джейн. — Така че за теб не би трябвало да има никаква опасност.

— Не би трябвало — повторих натъртено.

— Алтернативата е да ни изпепелят в небето в мига, когато се появим в региона — посочи Крик.

— Разбирам — казах. — Ще ми се само да имах малко повече време, за да свикна с тази идея.

— Положението се изменя доста бързо — подхвърли небрежно Джейн и изведнъж получих от нея съобщение: „Довери ми се“. Погледнах я, но изражението й бе все така безизразно. Кимнах, уж потвърждавайки думите й, ала същевременно приемах другото съобщение.

— Какво ще правим, след като престанат да се възхищават на лейтенант Пери? — попита Тагор.