Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
На витрините бяха наредени пет блестящи автомобила — един ролс-ройс силвър клауд, бентли от петдесетте години, един бристъл и един спортен мерцедес с две врати. Красивият интериор привличаше погледа.
Лорийн се загледа в изкривеното си изображение в един от лъскавите тасове. Изглеждаше квадратна.
— Здравейте, с какво мога да бъда полезен? — попита току-що появилият се и не по-малко лъскав продавач. Всичко в него блестеше — косата, зъбите, очите. Върху джоба на тъмносиньото му сако и на вратовръзката бе избродирана емблемата на С&А. Той леко дръпна нагоре колосания маншет на ризата си и се усмихна в очакване. Как са забравили да му лепнат една емблема и на челото, запита се Лорийн.
— Разполагате ли с офис? Искам да поговоря с вас. Зъбите му отново блеснаха.
— За какво става дума?
— Ще ви кажа, разбира се, но бих искала да поговорим в офиса ви. Аз съм госпожа Пейдж, а вие сте…
— Алън Хънтър. — Той пристъпи зад щанда. — Аз съм главният консултант по продажбите. С какво мога да ви бъда полезен, госпожо Пейдж? — Хвърли й хладен, преценяващ поглед. Въпреки че очите му не се отделяха от нейните, тя усещаше как разглежда всяка подробност от вида й от пръстите на краката до копчетата на костюма. — Какво ще продавате?
Изпитваше желание да го зашлеви. Някога обожаваше момента, когато изправена пред подобен блестящ, излъскан мошеник, изваждаше полицейската си карта и тихо го питаше дали не иска да прочете името й.
— Не продавам, нито купувам. Искам да поговорим за някои поверителни неща. Как ви беше името?
Нещо в гласа й го постави нащрек и след кратко колебание той повтори името си.
— И тъй, господин Хънтър, да не губим повече време. Нямам намерение да обсъждам сериозни въпроси в този плувен басейн!
Консултантът леко докосна възела на вратовръзката си и махна с ръка към една стъклена врата.
Докато пресичаше залата, Лорийн съзря огромна снимка на Брад Торнбърн и за миг забави крачка. Облечен в бял пилотски костюм, той стоеше облегнат на вратата на автомобила, с шлем в едната ръка и бутилка шампанско в другата. Около нея бяха окачени по-малки негови снимки от автомобилни състезания.
Хънтър отвори вратата и кимна.
— От полицията ли сте?
Лорийн постави чантата си на бюрото и извади пакет цигари.
— Имате ли нещо против да запаля? — Огледа стаята. — Изглежда, не сте отрупани с работа.
— О, не е така, уверявам ви. В дъното са разположени нашите работилници и хангари. Там наистина кипи работа. За какво искате да разговаряте с мен? Да не е за някакво пътно произшествие?
— Не. — Тя се разположи на удобния стол до бюрото.
— Да не е във връзка с. — Хънтър извади от чекмеджето си визитна картичка. — Лейтенант Джош Бийн? Той идва тук преди вас да провери дали нямаме откраднати коли.
— Аз не съм от неговия отдел. Разследвам един застрахователен иск. — Извади снимките на Роузи. — Познавате ли някой от тези мъже?
Хънтър внимателно ги разгледа и отдели седем. Лорийн наблюдаваше внимателно изражението му, когато стигна до снимките на Янклоу.
— Това вероятно е господин Янклоу. Той е един от съдружниците. Снимката е доста неясна. Познах го по-скоро по автомобила, отколкото по лицето. Колата е наша. По-точно на Брад Торнбърн. Да не би посещението ви да има нещо общо с господин Торнбърн?
Тя кимна и се огледа за пепелник. Хънтър веднага й подаде един с емблемата на С&А. Тя тръсна пепелта и му подаде снимката на жената в мерцедеса.
— Познавате ли тази дама?
— Не — той прехапа долната си устна, — но прилича на госпожа Торнбърн, майката на Брад. Не съм сигурен, защото никога не съм я виждал. Колата обаче е същата. Както вече казах, тя е собственост на господин Торнбърн. Да не е катастрофирала?
— Не. — Лорийн прибра снимките. — Имате ли седмично разписание на дежурствата на вашите хора?
Хънтър кимна. Кракът му нервно тактуваше на пода. Тя му подаде снимката на Норман Хейстингс.
— Казваше се Норман Хейстингс — въздъхна отегчено той. — Убиха го. За неговата застраховка ли става дума? Съжалявам, не го познавам лично. Зная, че е купил кола от нас много преди аз да постъпя на работа тук. Казват, че бил голям досадник. — Облегна се и разпери патетично ръце. — Ако купите от нас кола, ние ви осигуряваме първокласен сервиз. Проверяваме основно всеки двигател, а когато е нужно, го реконструираме. Много клиенти искат автомобилът да бъде конструиран по специален, заявен от тях проект. Всяка модификация преминава през основен ремонт и множество тестове, за да се гарантира пълната й безопасност и надеждност. С нови коли обаче не работим. Някои от автомобилите, които предлагаме, са отпреди двайсет-трийсет години. Възникват и безпрецедентни проблеми, но ние ги решаваме по най-добрия възможен начин и даваме шестмесечна гаранция. — Той се засмя със самоирония на добре научения си урок. — Един клиент, който има бентли, неотдавна ни извика, за да пита къде е газта!