Кехлибареният далекоглед

Мулефите изработваха всевъзможни въжета и върви и Мери Малоун прекара цялата сутрин в преглеждане и изпробване, докато най-сетне откри онова, което търсеше, в запасите на семейството на Атал. Усукването и навиването бяха непознати в този свят, така че всички въжета бяха плетени, затова пък се отличаваха с якост и гъвкавост.

— Какво правиш? — попита Атал.

Мулефите нямаха дума за катерене и Мери трябваше дълго да ръкомаха и да обяснява. Атал беше ужасена.

— Ще се качваш във високата част на дърветата?

— Трябва да видя какво става — обясни Мери. — Помогни ми сега да приготвя въжето.

На времето Мери се беше запознала в Калифорния с един математик, който прекарваше цялото си свободно време в катерене по дърветата. Мери се беше занимавала малко с алпинизъм и го слушаше с интерес, докато той й говореше за различните техники и нужната екипировка. Дори реши да опита и тя при първа възможност. Разбира се, тогава и през ум не й минаваше, че ще й се наложи да се катери по дърветата в друга вселена, при това сама, което не беше особено приятно, но просто нямаше избор. Оставаше й единствено да се подсигури и да направи катеренето възможно най-безопасно.

Тя взе намотаното въже, достатъчно дълго, та да се прехвърли през някой от клоните на едно високо дърво и другият му край да се спусне додолу, и достатъчно яко да издържи няколко души с нейното тегло. После наряза множество парчета от по-тънко, но здраво въженце и направи от тях примки, които щяха да й служат като опора за ръцете и краката, когато ги вържеше за голямото въже.

Сега проблемът беше как да прехвърли въжето през клона. Тя се мъчи близо два часа с една жилава пръчка и тънка връв, докато успя да направи някакво подобие на лък. С ножа си издяла няколко стрели, като на мястото на перата постави твърди листа, които да стабилизират полета им. Най-сетне, след цял ден работа, беше готова да започне. Но слънцето вече залязваше, а ръцете й бяха уморени, затова предпочете да се нахрани и да си легне, докато мулефите продължаваха да обсъждат начинанието й с тихите си мелодични гласове.

На сутринта първата й работа беше да прехвърли въжето през клона с помощта на лъка и стрелите. Около нея се събра малка групичка мулефи, загрижени за безопасността й. Катеренето беше толкова чуждо на тези живи колесници, че самата мисъл ги хвърляше в ужас.