Лице в лице
- Автор: Финч Филип
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лице в лице». Краткое содержание книги:
Тя се наведе и го взе. Дейвид в дневната беше сграбчил телефона и набираше трите цифри, трите най-сладки цифри.
Тя чу напевната им мелодия, но мъжът с маската също я чу. Той погледна Дейвид с телефона, после нея с мачетето.
След това се извърна и побягна.
Деивид Хъджинс вдигна телефона в мига, в който някой се бе отказал повече да чака.
Чу сигнал „свободно“ и пръстите му сами полетяха по бутоните — 9… 1… 1.
— Полиция — каза нечий глас.
Елис Хойл долови дрънченето на съдове и вика на Роберта Хъджинс с подсъзнанието си. Чу и звъна на телефона и се запита защо тя не вдига слушалката. Тук горе имаше извод за телефон, но не бе намерил време да свърже апарат.
Той отхвърли опитите за отклоняване на вниманието му и отново се концентрира върху задачата, срещу която се бе изправил.
Вече беше увеличил кадъра и бе изолирал онзи негов фрагмент, показващ лицето на убиеца, отразено в страничното огледало за обратно виждане на колата. Увеличено до размерите на цял екран, лицето не беше много ясно, защото самата картина не бе с добро качество. Ново увеличение само щеше още да го замъгли. Имаше още една възможност.
Но не можеше да я изпробва тук.
Отдолу се разнесоха нови викове. Гласът беше на внука на мисис Хъджинс, който викаше за помощ.
Елис Хойл скочи и излезе от работната си стая. Застана на площадката и видя долу мисис Хъджинс седнала и прехвърлила ръка през раменете на своя внук. Тя вдигна поглед към него и обясни:
— Висок мъж в сини дрехи… Опита се да убие Дейвид. Влезе в спалнята, така че внимавайте. Полицаите идват насам.
Прозорецът на спалнята беше отворен. Елис Хойл надникна през него и не видя нищо особено. После изтича горе и изскочи през входната врата. На тротоарите нямаше никого.
Кейт Лейвин изчака клетъчния си телефон да позвъни четири пъти, преди да се откаже и да го прибере обратно в чантата.
Елис сигурно бе излязъл. Знаеше, че ако е там, щеше да се обади още на първия или най-много на втория път.
Стоеше пред гишето за билети на аерогарата. Искаше да вземе номера на резервацията си от Елис.
— Моля ви, проверете пак — каза тя на служителя. Той направи едва забележим жест, издаващ, че е на границата на търпението си. Опашката зад Кейт беше станала доста дълга.
— Списъкът е пред очите ми — обясни той. — Внимателно го прегледах целия, но името ви отсъства. Няма нищо дори близко до вашето име.
Убиецът се спускаше по хълма под Тесла Стрийт. Беше изскочил през прозореца на спалнята, беше се плъзнал по каменистия склон и заедно с брезентовата си чанта се бе озовал на съседната пряка. Преди да излезе на нея, съобразително беше свалил ръкавиците и маската си.
Никой не го спря. Всъщност никой не му обърна внимание.
Шевролет се намираше наблизо, той го отключи, хвърли чантата вътре, влезе, запали двигателя и потегли.
Първите полицаи, които видя, стояха в патрулна кола в подножието на Телеграф Хил. Канеше се да завие по „Ембаркадеро“, когато отдясно се зададе друга, бързо движеща се кола с двама униформени полицаи.
Той спря и ги пусна да минат. Бляскащите светлини на буркана го заслепиха за миг, после колата полетя на висока скорост нагоре по улицата. Беше започнал да идва на себе си. Чувстваше се в безопасност. Беше оставил достатъчно разстояние между себе си и фиаското на върха на хълма. Никой не знаеше кой е той и никой не би могъл да го докосне с пръст.
Включи на скорост, зави и видя пред себе си моста Голдън Гейт, опънал снага над покривите на магазини и ресторанти, пръснати по Рибарския кей. Да, трябваше му точно мостът.
Мостът, квартал Марин, Соусалито, брегът. Край на дреболиите.
Беше дошъл часът на истината.
54.
— Няма никакъв проблем да ви откарам до Лос Анжелис — търпеливо обясни служителят на Кейт Лейвин. — Но списъкът на чакащите за място е дълъг и не бих казал, че шансовете ви са особено големи. Другата възможност е да ви направя резервация за същия полет, но утре.
Не виждаше никакъв смисъл да прекарва цяла нощ сама в Л. А. За нея алтернативата бе да остане още една нощ с Елис. Така че хвърли кредитната си карта „AmЕх“66.
— За утре — каза тя.
Беше невъзможно да се прибере от летището до моста Голдън Гейт, без да използва градските улици, задръстени от коли. Не искаше пак да звъни на Елис — беше взела решение да го покани да прекарат заедно нощта при нея и сега искаше да се отпусне за дълго във ваната и добре да си почине, преди да се видят.
66
Съкращение от American Express — б. пр.