Лице в лице
- Автор: Финч Филип
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лице в лице». Краткое содержание книги:
Този образ беше лицето на убиеца. И Елис Хойл знаеше как да го види по-добре.
Все още извън дома, убиецът хвана мачетето за дръжката, промъкна се през прозореца и леко скочи на пода в спалнята.
Чу тракането на клавиатура, докато пресичаше отделящото го от вратата разстояние. След малко застана на прага и хвърли бегъл поглед на онова, което бе пред очите му. Дневната беше значително по-голяма, отколкото му се бе сторила по време на огледа отвън. Изглежда, необичайната й височина — близо два етажа нагоре — допринасяше за този ефект.
Видя масите, отрупани с компютри. „Аватар“ беше компютърен експерт, в това вече не можеше да има никакво съмнение. Чукането по клавиатурата идваше отляво на убиеца, непосредствено до прозореца.
Мачетето беше готово и леко повдигнато, дясната му ръка леко сгъната в лакътя. Той прекрачи прага и се обърна към звука.
На седем-осем метра, седнала с гръб към него и с лице към прозореца, дребна фигурка се бе сгушила над клавиатурата.
Убиецът безшумно пристъпи напред. По пътя си трябваше да мине покрай друг, много широк портал. С периферното си зрение долови, че това може да е кухнята, но вниманието му бе приковано върху фигурата пред него. Беше се концентрирал върху онова място между плещите, където вратът преминава в рамене. Повдигна мачетето за решителния удар.
Но нещо дълбоко в подсъзнанието му го глождеше. „Аватар“ не изглеждаше по този начин.
И в този миг телефонът иззвъня.
Апаратът се намираше зад Дейвид Хъджинс.
Той се извърна от монитора, погледна зад себе си и видя маскиран мъж, замахнал с високо вдигнато мачете, да прави няколко бързи крачки, скъсявайки дистанцията помежду им.
„Това не е «Аватар»!“ — осъзна убиецът, когато фигурката в стола се обърна към него.
Изненадата го забави за миг, той се поколеба и дори леко свали мачетето. После си каза, че вече няма място за отстъпление, че с това трябва да се свърши, така че пак вдигна оръжието и пристъпи напред.
И тогава в кухнята, която до момента бе игнорирал…
Роберта Хъджинс беше в кухнята. Стоеше точно до портала зад плота, над който висеше закачалка за медни тигани — все скъпи неща, събиращи прах от деня, в който стопанката на тази къща я бе напуснала.
Телефонът иззвъня за пръв път и тя погледна към него.
Върху плота бяха натрупани тенджери и тигани, които се бе захванала да бърше, лъска и окачва обратно на местата им. Когато вдигна поглед към звънящия телефон, тя зърна минаващия в този миг покрай нея мъж с маскирано лице и някакъв нож — Боже Господи, истински меч! — в ръка.
Но той не я видя.
Дейвид се извърна в стола си.
Маскираният се поколеба, после вдигна меча и пристъпи напред…
… и изведнъж времето забави ход и всеки момент се превърна в цяла вечност…
… и без много да мисли, тя се пресегна и взе един тиган, защото под ръката й в момента имаше точно тиган, но от движението натрупаните медни съдове се заклатиха и с изненадващ грохот се стовариха на пода, пръсвайки се във всички посоки.
— Я СПРИ ТАМ! — извика тя с глас, излизащ от неподозирани дълбочини в малкото й тяло, започнал малко високо, като за писък, но бързо преминал в изръмжаване, във вопъл, изтръгнал се от нея и понесъл в себе си цялата обич към нейния внук.
Телефонът иззвъня повторно. Викът и грохотът забавиха мъжа с мачетето, накараха го да спре, да се обърне към нея… значи да се извърне настрани от Дейвид. Той я погледна неуверено през отворите в маската.
В същия миг Дейвид изскочи от стола и се хвърли встрани от нея, от мъжа и от острието.
Добро момче!
Тя отново посегна към тигана, без да гледа, и този път го напипа. Дългата му дръжка удобно легна в ръката й.
Непознатият хвърли поглед към Дейвид, но Дейвид вече беше на безопасно разстояние.
Телефонът иззвъня за трети път. Мъжът, явно взел решение — тя видя това в погледа му, — се обърна към нея, заплашително разклати острието и пристъпи напред. Но, изглежда, не беше съвсем сигурен в себе си.
Когато той направи крачка към нея, тя отстъпи назад, оставяйки плота между двама им, после също вдигна големия меден тиган…
… телефонът иззвъня за четвърти път, но тя регистрира този факт с крайчеца на съзнанието си…
… тогава той се пресегна през плота…
И острието се спусна надолу!
Тя направи движение, за да го блокира. Острието попадна отстрани на изпъкналото дъно на тигана, издрънча и отскочи.
Тя отстъпи още една крачка. Той отново се хвърли напред и пак замахна, но тя леко премести тигана и този път острието попадна право в центъра му. Тиганът се превърна в църковна камбана, отекна с удара, а мачетето излетя от ръката му, превъртайки се във въздуха. Удари се в един от шкафовете и падна на пода в краката й.