Смъртта на Ахил

В пет и половина Ахимас с репортерски бележник в ръка стоеше до входа заедно с цялата тълпа журналисти и зяпачи, дошли да видят пристигането на великия герой. Когато Соболев с бял мундир слезе от каретата, тълпата понечи да викне „ура“, но героят толкова кисело погледна московчани, а адютантите така заръкомахаха, че овациите се стопиха още в зародиш.

Белия генерал му се видя като същински сом: издадено напред чело, очите леко изпъкнали, дългите мустаци и широките бакенбарди щръкнали на две страни като хриле. Но не, сомът е ленив и добродушен, а този се огледа с такъв стоманен поглед, че Ахимас веднага го прехвърли в разред едри морски хищници. Поне риба чук, ако не друго.

Отпред плуваше риба лоцман, стегнат есаул, който свирепо разсичаше насъбралото се множество с ударни жестове на белите ръкавици. От двете страни на генерала крачеха по трима офицери. В края на шествието се тътреше камердинерът, който обаче от вратата направи кръгом към каретата и взе да командва разтоварването на багажа.

Ахимас забеляза в ръката на Соболев голяма и сигурно доста тежка чанта от телешки бокс. Комично — обектът саморъчно носи възнаграждението за убийството си.

Кореспондентите се втурнаха подир героя във фоайето с надеждата поне нещо да измъкнат: някое обяснение, дребна подробност. Ахимас направи друго. Той бавно отиде при камердинера и почтително се покашля, колкото да го уведоми за присъствието си. Но не бързаше с въпросите, чакаше онзи да му обърне внимание.

Камердинерът, стар, дебел, със сърдити побелели вежди (знаеше цялата му биография, всички навици и слабости, включително пагубното предразположение към сутрешния „клин клин избива“), недоволно погледна фанфарона със сламената шапка гарсонетка, но оцени тактичността му и милостиво се поизвърна към него.

— Кореспондент на „Московские губернские ведомости“ — незабавно се възползва от предоставената възможност Ахимас. — Не смея да досаждам на негово високопревъзходителство с дотегливи въпроси, но бих искал все таки от името на московчани да се поинтересувам какви са плановете на Белия генерал във връзка с посещението в първопрестолния ни град? А никой не знае това по-добре от вас, Антон Лукич.

— За знаене знаем, ама пред всекиго не разкриваме — строго отвърна камердинерът, но пролича, че е поласкан.

Ахимас отвори бележника и демонстрира готовност благоговейно да запише всяка негова безценна дума. Лукич се изпъчи и заговори патетично:

— За днескашния ден е предвидена отмора. Генералът е заморен след маневрите и железопътното пътешествие. Никакви посещения, никакви приеми и опазил Бог, вашего брата сте под възбрана. Никакви тържествени слова и депутации също така. Вечерята ще се поръча за осем и половина в хотелския ресторант. Ако искате да го видите — запазете си маса, докле е време. Но само отдалече ще го гледате и с никакви въпроси да не му додявате.