Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Неро и Паропс бяха дошли да ги изпратят. Имаха вид на двойка опечалени със сбъркани пропорции. Паропс просто бе стиснал здраво ръката на Салма с пожелания за успех. Но и в неговите очи не се четеше особена надежда.
След като се спуснаха под земята, Салма бързо загуби чувство за ориентация. Мравкородните явно намираха пътя си опипом, защото мракът беше твърде плътен дори за силното зрение на Салма. Често до слуха му долиташе трополенето на насекоми, които се изтегляха да им сторят път.
— Тук — чу се гласът на Базила и Салма налетя на човека пред себе си. Явно бяха спрели.
Грейна фенер, от слабо по-слабо. Отпред ги чакаха двама мравкородни — сигурно те бяха напътствали Базила по мисловната връзка. Носеха лопати и Салма видя, че в тавана на тунела е прокопана шахта с метални скоби, набити в стените.
— Много тунели и шахти като тези водят извън града — обясни Базила. — Край тази шахта няма имперски патрули, освен това е достатъчно близо до лагера им, за да ударим, преди да са ни видели. Нощем осоидите палят огньове само в лагера си, а в тъмното виждат не по-добре от нас. За разлика от тях обаче, аз и хората ми стояхме на тъмно под земята още откакто се взе решение за този план, за да нагодим зрението си.
Един от мравкородните инженери се беше изкатерил нагоре по шахтата, запънал бе крака в скобите и изриваше пръстта над главата си.
— Земята в горния край на шахтата е подпряна с греди, така че да издържи теглото на човек, който минава по повърхността — продължи да обяснява Базила, — но скоро ще отворим прохода. Тогава започваме.
Базила и хората й бяха въоръжени с мечове. Имаха и малки арбалети с двойна тетива, която им осигуряваше силата на нормално по размер оръжие, а скъсеният и олекотен корпус позволяваше стрелба с една ръка. Над дръжката арбалетите имаха малък застопоряващ механизъм, който да държи под напрежение стоманените рамене.
Мравкоидите чакаха мълчаливо под дъжд от пръст и камъчета. Тото и Салма се спогледаха, но на този етап нямаше какво да си кажат.
А после фенерът угасна и Салма си даде сметка, че мъжът с лопатата горе явно наближава повърхността. Посегна опипом към меча си и провери дали излиза лесно от ножницата.
Поредната доза пръст изтрополи на пода — и последната, очевидно, — после мъжът се спусна по скобите, подбра колегата си и двамата потънаха мълчаливо в тунелите по обратния път. Базила вече се катереше нагоре с равномерен ритъм, който се предаде и на отряда й — мъжете се изкачваха сръчно по импровизираните стъпенки, ръцете им се разминаваха на косъм с ботушите на предхождащия ги войник, но въпреки това никой не се подхлъзна, нито настъпи по пръстите човека под себе си. Скоро всички стигнаха до повърхността и дойде ред Тото и Салма да ги последват, което те направиха далеч по-несръчно.
Базила ги прикова с поглед.
— Отсега нататък — каза тя с приглушен глас — приказки няма да има. От мен дума няма да чуете, вие също ще си затваряте устата. Гледайте какво правим и правете същото. И нищо друго.
Двамата кимнаха. Салма изтегли меча си, намазан с оръжейно чернило, а Тото щракна нов пълнител в арбалета си. Скрил ги плесна по раменете да им вдъхне кураж — колкото на тях, толкова и на себе си, — после се загърна в плаща си и изчезна в нощта по дългия път към Колегиум.
Имперският лагер беше осветен с наколни лампи през големи интервали на двайсетина метра от най-външните палатки. Пред кръга на лампите тук-там се виждаха часови, които промъкващите се таркиански саботьори различаваха като неясни силуети, други обикаляха по периметъра. Оттатък лампите имаше пояс разчистена земя, а след нея започваше лагерът. По това време на нощта сред палатките почти не се забелязваше движение.
„Скръб в окови е някъде там, в една от палатките“ — помисли си Салма. Или Радостта на Ааген, както сама се бе нарекла за последно. Нещо се сгърчи горчиво в гърдите му при тази мисъл.
Забеляза, че неколцина от мравкочовеците са изчезнали, и понечи да попита Базила, но си спомни изричните й инструкции относно говоренето.
Нощта щеше да е дълга.
Недалеч се виждаше силует на часови. Салма се зачуди защо не се бяха опитали да проникнат през хлабавия кръг на постовете, но после съобрази, че това само би удвоило вероятността да ги разкрият. Осоидите несъмнено познаваха охранявания периметър и не биха оставили съществени пролуки в него.