Кралят на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-437-6
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на тръните». Краткое содержание книги:
Момчето, което иска да бъде крал, вече е седнало на трона.
Едва деветгодишен, принц Хонорий Йорг Анкрат се е заклел да отмъсти за смъртта на майка си и брат си и да накаже баща си, задето не го е сторил той. На петнайсет тази клетва вече е почти изпълнена. Сега е на осемнайсет… и трябва с меч да удържи онова, което е взел с жестокост и коварство.
Крал Йорг е човек преследван — от призрака на малко момче, от тайнствена медна кутийка, от страстта си по една жена, която язди с врага му. Тормозен от кошмари за зверствата, които е извършил сам, и за другите, които е понесъл като дете, той е изпълнен с гняв.
И сякаш този гняв не стига, сякаш жаждата за мъст не го изяжда отвътре, двайсетхилядна армия е тръгнала към портите на замъка му. Врагът е много по-силен от него. Йорг знае, че това е битка, която не може да спечели честно. Ала в тъмно подземие Йорг е открил неща древни и отдавна изгубени. Някои биха ги нарекли магия. Йорг не е сигурен. Знае само, че би могъл да използва тайните им в предстоящата битка — да ги използва по ужасен начин…
— Май не ще да са само хорали — каза Макин и кимна към главния площад. Там беше издигната дървена платформа, трупите — прясно отрязани, с незасъхнали капки смола. Широка сцена с бесилка и три примки, които се люлееха на вятъра.
Оставихме добичетата си при коневръза и Макин хвърли един медник на момчето, което наглеждаше животните.
— Църковна екзекуция — каза Макин. Бяло знаме с кръста и светия граал се вееше в единия ъгъл на платформата.
— Хммм — изхъмках. На пътя Рим разпространяваше отровата си безнаказано, но не и във Висок замък. Това май е единственото лошо влияние, което ме е подминало благодарение на баща ми.
Взехме си шишчета с овнешко от един продавач с табла и застанахме сред навалицата под топлото слънце. Момче продаваше арак в калаени халби, тъмна и горчива местна бира, по-силна от виното. Изчака да изпием бирата и да му върнем халбите, после продължи през навалицата. Може и да нямах интерес към църковните дела, но това не пречеше да се насладя на една добра екзекуция, нали така? Преди години, когато обесиха брат Мерон, Роу каза, че добрата екзекуция нямала нужда от добра причина. Което си е вярно.
Най-напред чухме пеенето — четири момчета от църковния хор. Гласчетата им бяха тънки, но не като на кастрати. Отначало не видяхме нищо интересно освен сребърен кръст на дълъг прът, после тълпата се раздели и момчетата от хора се появиха, в бели роби и с извисени гласове. Зърнах Сим зад тях. Сим не знаеше латински, но това не му пречеше да припява.
После свещениците — две черни врани с цикламени нагръдници, които размахваха кадила. На възраст бяха долу-горе колкото Макин и си приличаха като братя — с еднакви мутри, грозни и сплескани. На каруца зад тях, с вързани крака и ръце и с побелели от ужас лица, се возеха осъдените — майка и двете ѝ дъщери, момичета на десетина-дванайсет години. Последен вървеше главният свещеник, червена коприна се виждаше под черното му расо, беше суров мъж с красиви черти и посребряла, пригладена назад коса.
— Пие ми се свястна бира — каза Макин и плю. — От тоя арак ми горчи в устата.
Добрата екзекуция може и да няма нужда от добра причина, но ако питаха мен, никоя екзекуция, организирана и проведена от църквата, не може да е добра. През по-голямата част от живота си бях презирал отец Гомст, колкото заради слабостта му, толкова и заради лъжите, които изричаше. Онази нощ на буря и тръни беше разкрила лъжите му толкова ясно, сякаш светкавица ги е намерила в тъмна стая. Но дори без онази нощ лъжите му рано или късно щяха да лъснат. В интерес на истината глуповатият оптимизъм на отец Гомст и приказките му за божията любов нямаха много общо с доктрината на Рим. Татко не би допуснал папско влияние в двора си.
Когато качиха майката и момичетата ѝ на платформата, сред тълпата се чуха рехави одобрителни възгласи. Мнозина сред публиката обаче мълчаха и лицата им бяха напрегнати и сериозни.
— Знаеш ли какво е общото между Римската църква и църквата преди нея, онази по времето на Строителите и във вековете преди тях? — попитах Макин.
Той поклати глава.
— Не знам.
— И ти, и никой друг — рекох. — Папа Антиций наредил да складират в дълбоки подземия всички библии, които оцелели след Хилядата слънца, целия архив на Ватикана. Всичко. Може и да ги е изгорил. Или да следва буквално доктрината им, с все точките и запетайките. Учените глави не ти казват нищо, освен че не ти е позволено да знаеш.
Един от свещениците крачеше наперено по ръба на платформата и подгряваше разпенено тълпата с приказки за подлост и вещерство. Слънцето улавяше пръските слюнка, които хвърчаха от устата му над главите на селяните от първите редове.
— Не знаех, че се интересуваш от теология, Йорг. — Макин ми обърна гръб. — Идваш ли да намерим бира, или не?
Гледах как палачите връзват първото момиче за ко̀ла. Значи нямаше просто да ги обесят. Пак щяха да ги обесят, но след подобаваща доза изтезания. Детето не приемаше покорно съдбата си, напротив. Палачите видяха зор, докато го вържат.
— Малко ти е рано за кръв, а, сър Макин? — подразних го, но репликата беше насочена колкото към него, толкова и към самия мен, към онова нещо в сърцето ми, или там някъде, което оставяше горчив вкус и в моята уста.
Макин изръмжа.
— Наречи ме мекушав, ако искаш, но такива неща не мога да гледам — изръмжа Макин. — Не и когато жертвите са деца.
Такъв си беше Макин, мекосърдечен, без значение дали жертвите са деца, или мъже. Макар че и той се беше подхлъзнал в мрака на братството, през онези първи години, когато вярваше, че е единствената ми защита.