Вещицата(Mъдрата жена)

Хюго кимна.

— Довечера, мадам — каза той. — Обещах на баща си да има еленово месо за другата седмица. Трябва да уловя този елен днес.

— Тогава ще побързам и ще съобщя, че имам добри новини за вас. Очаквам дете и Алис смята, че то е момче.

Възцари се зашеметено мълчание. Хюго все още не поглеждаше Алис.

— Това е най-добрата новина, която можех да чуя — каза той равно, със спокоен тон. — Поздравявам ви, мадам. Надявам се да имаме здрав син. А сега трябва да вървя.

— Накъде се отправяте? — попита Катрин.

— Земите край Боус — каза той от прага.

— О, почакайте тогава! — каза тя, сякаш току-що ѝ беше хрумнало. — Почакайте, милорд. Идете до колибата на сродницата на Алис и ѝ наредете да дойде в замъка. Пратете един от хората си да се върне с нея. Имам нужда от уменията ѝ, а Алис се нуждае от съветите ѝ. Не е ли така, Алис?

— Морах е по-опитна от мен — каза Алис. Не вдигна поглед от пода. Знаеше, че Хюго не гледа към нея. — Но вие ще имате нужда от нея чак през октомври, милейди, за раждането. Би трябвало да я повикате тогава.

— Негова светлост не би искал да поемам рискове със здравето си — заяви Катрин.

Хюго поклати глава.

— Каквото пожелаете, мадам. Мога да я доведа днес. Но може би тя няма да е готова да дойде.

Катрин отвори много широко бледите си очи, изненадана.

— Тогава я принудете, милорд — каза тя простичко. — Ако сме убедени, че имаме нужда от нея, какво друго да направим?

Хюго се поклони.

— Много добре, милейди — каза той и тръгна отново към вратата.

— Не пожелахте „приятен ден“ на Алис — каза Катрин с копринен гласец. — Сега тя ще бъде незаменима за мен. Трябва да се отнасяте любезно с нея! Каквито и хитрини да е използвала в миналото, сега тя е моята любима камериерка!

Той се обърна с усилие. Срещна непроницаемия син поглед на Алис.

— Разбира се — каза студено. — Простете ми. — Линиите в основата на веждите му и в ъглите на устата му бяха дълбоки. — Приятен ден, Алис.

— Приятен ден, лорд Хюго — отвърна Алис. Почувства дълбока студенина, сякаш водите на крепостния ров се бяха просмукали от утробата във всичките ѝ крайници. Сега вече беше невъзможно да измести Катрин. Нямаше да има анулиране на брака, нямаше да се любят с Хюго в голямата, добре осветена стая. Хюго никога нямаше да спи спокойно нощем до нея. Катрин беше спечелила. И магията на самата Алис ѝ беше помогнала за това.

Хюго срещна очите ѝ с твърд, гневен поглед, а после се обърна и излезе през вратата, преди лейди Катрин да успее да го задържи.

— Донеси ми роклята в розово и кремаво, Алис — каза лейди Катрин доволно. — Той ме харесва в тези цветове. И поръчай на някой слуга да донесе гореща вода и горещи чаршафи. Ще се изкъпя. Той обича да ухая сладко.

Алис направи реверанс като прислужница и се подчини.