Вещицата(Mъдрата жена)

Катрин сви рамене.

— Когато времето наближи, ще си осигуря грижите на лекар — каза тя надменно. — Но междувременно ще се възползвам от съветите ти и постоянните ти грижи. Предполагам, че си присъствала на раждания? Че имаш опит?

Алис поклати упорито глава.

— Аз съм само на шестнайсет — каза тя. — Негова светлост лорд Хю беше така добър да се довери на моите билки, но изхвърли медицинските си съветници и не пожела да ги вижда повече. Беше му угодно да използва моите услуги, вместо техните. Само че вие нямате повод за оплакване срещу знахарките и акушерките в близост до замъка, милейди. Трябва да говорите с тях. — Тя не каза, че по-скоро е готова да умре, отколкото да се грижи за Катрин, но неприязънта между двете жени беше така натрапчиво видима, както ѝ разплутото, полуголо тяло на Катрин.

— Ами онази старица в Боус? — попита Катрин, проточвайки обсъждането заради насладата да наблюдава бледото напрегнато лице на Алис и да слуша как Алис се опитва да се измъкне. — Тя би ли се грижила добре за мен?

Алис падна в клопката.

— Моята сродница Морах? — попита тя. — О, да, наистина. Тя е опитна. Присъствала е на много раждания. Би могла да дойде и да ви прегледа веднага, и да се грижи за вас. Тя е отлична акушерка.

Катрин кимна.

— Тогава ще взема и двете ви — каза тя невъзмутимо и тържествуващо. — Ще изпратя войниците да доведат Морах. Тя може да живее с нас тук. Може да се грижи здравето ми, и може двете да ми служите. Ще искам да ми прислужвате денонощно, Алис. А сега искам да ме прегледаш и да ми кажеш дали очаквам дете? И момче ли е?

Алис направи реверанс, прикривайки гнева и страха си, и отиде да донесе малкия си вързоп от стаята на жените.

— За какво те повика? — запита Илайза настойчиво в мига, щом тя влезе. — В лошо настроение ли е днес? Хюго е останал с нея цяла нощ, нали?

— Не знам — каза Алис. — Сега не е с нея. Тя е преизпълнена с радост. Мисли, че чака дете. Аз трябва да потвърдя дали е така.

Другите жени възкликнаха, очите на Илайза се окръглиха.

— Най-сетне — каза тя. — Хюго най-сетне изпълни дълга си.

— Да — каза Алис сухо. — Хвала на Бога. И какъв акт на любов беше само!

— Вярно ли е? — попита Илайза. — Имало е фалшива тревога и преди. А ако някога проклетията е можела да попречи за забременяване, то това би се случило на нея.

— Съмнявам се, че е вярно — каза Алис. — Тя има всички основания да излъже. Но ще ѝ кажа „да“ или „не“. И ще кажа и на стария лорд. Ако тя лъже, ще му кажа веднага.

— Тихо! — възкликна мигновено Рут. — Върви, Алис, тя сигурно те чака. Да дойда ли и аз?

— Да — каза Алис. — Тя ме засипа с толкова заяждания и грубости, че чак сърцето ме заболя. Ела с мен, Рут, тогава тя ще си мери приказките.

— Какво ще правиш? — попита Рут любопитно, когато Алис взе молитвеника и кристала от вързопа си.