Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
При първото му докосване тя изстена и изви гръб, притискайки се към дланта му. Робърт се дръпна назад, развърза връзките на бричовете си, смъкна ги, и чу ахването й, когато тя видя силата и мощта му, а после — нейната въздишка на копнеж, когато се приближи към нея.
Разнесе се силно блъскане по входната врата.
— Ваша светлост! — чу се настойчив вик. — В безопасност ли сте?
— Разбийте вратата! — нареди някой.
Елизабет изхленчи, отърколи се изпод него и хукна през стаята, сграбчила корсажа си.
— Завържи ми връзките! — прошепна тя настоятелно, като притисна стегнатата дреха към пулсиращите си гърди и се обърна с гръб към него.
Робърт нахлузваше панталоните си и затягаше връзките.
— Кралицата е тук, и в безопасност с мен, Робърт Дъдли — провикна се той, с неестествено висок глас. — Кой е там?
— Слава богу. Аз съм началникът на стражата, сър Робърт. Ще отведа кралицата обратно в покоите й.
— Тя е… — Дъдли неумело задърпа връзките на роклята на Елизабет, а след това ги напъха в които дупки успя, и я завърза. — Отпред изглеждаш доста представително. — Тя идва. Чакайте там. Колко човека имате?
— Десет, сър.
— Оставете осем да пазят на вратата и идете да вземете още десет — каза Робърт, за да спечели време. — Не желая да поемам рискове с Нейна светлост.
— Да, сър.
Те побягнаха. Елизабет наведе глава и завърза, каквото беше останало от връзките на полата си. Робърт грабна жакета си и го навлече.
— Косата ти — прошепна той.
— Можеш ли да намериш иглите ми?
Тя навиваше косата си на бронзови букли и я подпъхваше под абаносовите гребени, които бяха оцелели след преградката му. Робърт се смъкна на колене на пода затършува за иглите под пейката и под масата, и откри четири или пет. Тя бързо ги забоде в косата си, после забоде отгоре шапчицата си.
— Как изглеждам?
Той пристъпи към нея:
— Неустоимо.
Тя закри устата си с ръка, та мъжете, които чакаха отвън, да не чуят смеха й.
— Би ли се досетил какво съм правила?
— На мига.
— Не те е срам! Би ли се досетил някой друг?
— Не. Ще очакват да изглеждаш така, след като си тичала.
Елизабет му подаде ръката си.
— Не идвай по-близо — каза тя неуверено, когато той пристъпи напред. — Просто дръж ръката ми.
— Любов моя, трябва да те имам.
— И аз теб — промълви тя, когато чуха тропота от ботушите на стражите, които идваха към вратата.
— Сър Робърт?
— Да?
— Тук съм с двайсет мъже.
— Отстъпи от вратата — каза Робърт. Взе меча си и отвори вратата на салона, а после махна резето на предната врата. Внимателно я открехна. Стражите на кралицата бяха отвън: позна ги и отвори със замах вратата. — Тя е в безопасност — каза, като им позволи да я видят. — Погрижих се за безопасността й.
Те до един паднаха на колене.
— Слава на бога — каза началникът. — Да ви придружа ли до покоите ви, ваша светлост?
— Да — каза тя тихо. — Сър Робърт, тази вечер ще вечеряте с мен в личния ми кабинет.
Той се поклони вежливо:
— Както наредите, ваша светлост.
— Той се разстрои, защото беше разочарован — каза внезапно Ейми на домакините си по време на вечеря, сякаш продължаваше някакъв разговор, макар досега да се хранеха мълчаливо. Уилям Хайд хвърли поглед към съпругата си: това не беше първия път, в който Ейми се опитваше да ги убеди, че бяха присъствали на дребна кавга между щастлива брачна двойка. Сякаш се опитваше да убеди себе си.
— Бях толкова глупава да го накарам да си помисли, че мястото е завършено, готово да се преместим там това лято. Сега той ще трябва да остане в двора, и да придружи кралицата по време на лятната обиколка. Разбира се, че е бил разочарован.
— О, да — каза Лизи Одингсел, подкрепяйки я като вярна приятелка.
— Разбрах го погрешно — продължи Ейми. Нададе лек, смутен смях. — Ще ме помислите за глупачка, но още си мислех за плановете, които правехме, когато се оженихме най-напред, когато бяхме още почти деца. Мислех си за един малък чифлик и няколко тучни ливади около него. А разбира се, сега на него му е нужно нещо повече.
— Ще потърсите ли по-голям имот? — попита Алис Хайд любопитно.
Лизи вдигна поглед от мястото си и отправи остър поглед към снаха си.