Крадецът на шоколад

Кейд се вгледа в него. Никога не би си представила, че този строен, елегантен мъж, с неговите ръце, които умееха да превръщат суровите съставки в нещо прекрасно, с неговата непоклатима арогантност, когато станеше въпрос за изкуството му, с неговия красив, съвършен френски, в сравнение с който нейният акцент изглеждаше толкова смущаващо тромав и американски, с неговата страст, с неговия дискретен, но непогрешим усет за стил, с неговия неизменен цивилизован контрол върху изражението му през повечето време... тя никога не си беше представяла, че той не произхождаше от изтънчена, елегантна среда.

– Нямаш представа колко е странно – продължи той – да те чуя да казваш, че някой може да те причислява към средната класа.

Добре, може би тя беше преувеличила. Кейд усети да се изчервява, когато осъзна как бяха прозвучали думите ѝ.

– Но сега ти имаш пари – изтъкна тя. – Предполагам.

Тя виждаше опашките пред магазина му и можеше да пресметне печалбите от продажбите на шоколад на цена от сто евро за килограм. Кейд Кори я биваше да изчислява печалби.

– Вярно, имам. Имам всичко необходимо. Но моите доходи изобщо не могат да се мерят с твоите. Човек не може да стане мултимилионер от продажба на шоколад, знаеш това.

Кейд го гледа настойчиво, докато накрая ѝ стана ясно, че трябваше да му го каже право в очите. За предпочитане да набие думите в главата му с голям чук.

– Не, аз не знам това – каза тя с похвална, по нейно мнение, мекота.

– С истински шоколад – поправи се той.

Кейд стисна зъби.

– Ти замислял ли си се някога колко пари са няколкостотин милиона? – защото може би, ако той се замислеше сериозно, тя би могла да го придума да им отстъпи правото да разработят линия шоколади с неговото име. Кейд беше готова да се обзаложи, че това щеше да ѝ даде стабилни позиции в Европа. И тя щеше да ръководи европейския клон от Париж...

– Всъщност не съм – каза той. – Не мога да си представя какво бих могъл да си купя, от което животът ми да стане по-добър.

Ох, беше единственото, което Кейд успя да помисли. Той каза това с такова спокойствие, такава лекота, сякаш действително беше направил живота си толкова хубав, достатъчно хубав, за да не завижда на нечие по-голямо богатство или владения. Това се срещаше толкова рядко в живота.

Той се поколеба, отвори уста, после отново я затвори.

– Да не си представи нещо? – попита сковано тя.

– Аз... не мисля, че бих могъл да го купя – изрече бавно той. После се засмя неочаквано, малка, бърза усмивка, която я разтърси като светкавица, оставяйки сребристи следи на удоволствие върху емоциите ѝ. – Или ако мога, ще го платя с нещо, което имам в изобилие.

В какъв смисъл? Той искаше нещо, което можеше да се купи с шоколад?

В нея се надигна нелогична надежда и Кейд веднага я зашлеви с всички сили. Защото тя можеше да бъде купена с шоколад или поне силно изкушена.