Крадецът на шоколад

Защо?

Може би той предпочиташе да преминат направо към секса и да пропуснат разходката.

Айфеловата кула спря да блещука и хората, които се бяха спрели, за да я погледат, продължиха по пътя си. Повечето обаче не я забелязваха, а вървяха по своите си дела с онази бърза, стегната парижка походка. Надолу по алеята един мъж се надигна от пейката, на която седеше, опитвайки се да заговори преминаващата елегантно облечена жена.

Силвен се изопна, но жената изобщо не забави забързаната си крачка, нито погледна натрапника, който сви рамена и се обърна, в търсене на друга възможност.

– Онзи ден бутнах един тип в Сена – призна Кейд с гузно доволство.

Силвен се изкиска с изумление.

– Vraiment?

– Той се опита да седне в скута ми! И да ме хване за... – тя посочи гърдите си.

Той се разсмя толкова силно, че трябваше да се хване през корема.

– И ти го блъсна в реката? Сериозно? C'est bien fait pour sa gueule, alors. Иска ми се да бях видял това.

– Вероятно нямаше да се случи, ако ти беше там, за да го видиш – изтъкна сухо тя. – Забелязвам, че налитат на сами жени.

– Боклуци – измърмори Силвен и изгледа мрачно мъжа в далечината, който се беше върнал на пейката си. – Но все пак би си струвало да се види.

– Той се хвана за лаптопа ми, за да запази равновесие и падна във водата заедно с него – добави Кейд, все още ядосана от случката. – Знаеш ли колко трудно се настройва нов лаптоп с операционна система на френски?

– Ах... не – промълви той, развеселен. – Имаш ли нужда от помощ?

– Поръчах на техническия отдел в "Кори" да ми изпратят експресно нов компютър – призна тя.

Той я погледна изпод вдигнати вежди.

– Не мога да позволя на служителя в магазина да пипа моя компютър – каза тя в своя защита. – От съображения за фирмена сигурност.

– Аз можех да ти помогна. Не допускаш, че бих се опитал да открадна някои от твоите тайни.

Той не го каза като въпрос на честност, а като нещо по-важно от честността – шоколадовите фабрики "Кори" не притежаваха нито една тайна, която Силвен Марки да смяташе за достойна да бъде открадната.

Дори тайната за печеленето на огромни пари, както изглеждаше.

Кейд поклати тъжно глава. Тя не се съмняваше в него. Но да помоли гаджето си да ѝ настрои лаптопа беше нещо, което можеше да направи друга жена, с друг живот, живот без антураж от асистентки и секретарки.

Кейд го погледна крадешком. Сега Шантал ѝ изглеждаше безкрайно далеч; дори не допускаше, че тя можеше да му бъде приятелка.

Но също толкова недопустимо беше Кейд да го попита за Шантал и да развали момента.

– А ти защо си сама? – попита неочаквано той. – Имам предвид охраната. Не трябва ли да се движиш с бодигард? – той погледна отново мъжа на пейката, на минаване покрай него. Дори не забеляза, че вече оглеждаше похотливо някаква жена от другата страна на улицата.

– Не и в Париж. Тук има страшно много богати хора. Пък и аз не бия на очи. Винаги съм смятала, че Парис Хилтън е луда да тръгне по този път. Знаеш ли, че тя всъщност можеше да има личен живот? – Кейд поклати глава с недоумение от хорския избор.