Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Мъжът я обърна отново с лице към себе си, като през цялото време я наблюдаваше. Лицето му не изразяваше никакво чувство. Тъмните му очи вече не изглеждаха студени и страховити. Неочаквано протегна ръка и обгърна рамото й, но хватката му не беше болезнена. Изглежда внимаваше да не я нарани с огромната си длан.
— Ела! — Гласът му излезе дълбок и дрезгав, но това не беше ръмжене.
Привлече я към себе си и я поведе. Тя пристъпи с омекнали крака, не беше сигурна какво ще се случи по-нататък. Като я подкрепяше с тялото си, те направиха няколко крачки и се изправиха пред разбитата преграда. Той се взря в отвора, който бе направил. Бавно прекрачи през него, внимавайки да не нарани кожата си на някой от острите ръбове, като не й остави друг избор, освен да премине послушно след него. Твърде благодарна, че не я бе убил, тя го последва, докато не осъзна накъде я води.
Когато забеляза леглото на крачки от себе си, страхът я накара да направи опит да се измъкне от хватката му.
— Не!
— Лягай, веднага! — Тъмният му поглед се присви заплашително.
— Аз принадлежа на Валиант! — Не можа да спре прилива на сълзите, които я заслепиха. Преглътна ги с мъка. — Моля те, не прави това!
Устните му леко се раздвижиха, присвиха се, но това беше единственият израз на емоция върху лицето му.
— Почивай си. Няма да се чифтосвам с теб!
Глава 13
Част от страха и паниката на Тами изчезнаха, тъй като реши, че Новият вид едва ли би я излъгал. Той бе достатъчно огромен, за да я нарани, ако искаше да я изнасили. Дори можеше да я убие досега. Фактът, че все още диша бе чудесен знак, че не е толкова зъл, колкото нейните похитители вярваха, или че след като помиришеше Валиант върху нея, това би означавало нещо за него. Позволи му да я насочи към леглото, където внимателно седна на ръба.
Мъжът приклекна пред нея, разтвори широко колене и постави краката й между бедрата си. Забеляза, че той сякаш се наслаждаваше да я държи прикована в капан. Не й се нравеше, че му харесва непрекъснато да нахлува в личното й пространство. Бе твърде близо, за да й е спокойно.
Погледът му потърси нейния.
— Колко?
— Не разбирам.
— Колко Нови видове са освободени?
— Не съм сигурна за точната цифра, но стотици.
Той направи няколко дълбоки вдишвания, но като че ли се ядоса отново.
— Колко стотици?
Тами се поколеба.
— Не знам. Всъщност Новите видове не искат да е известно на обществеността, хм, на хората. Предполагам, най-малко триста от тях живеят в Резервата. Също така има и в Хоумленд. Това е една голяма военна база, преобразувана и дадена на Видовете да я обитават. Там трябва да има няколкостотин. Вероятно и повече.
— Кажи ми някои номера, които познаваш.
— Не разбирам. Току-що споменах, че не съм сигурна колко са общо.
Той леко изръмжа и посочи към себе си.
— 927. Какви са цифрите, които знаеш? Какъв е бил номерът на Валиант?
— Не знам нито един. — Накрая го разбра. — Те никога не използват числата, дадени им в съоръженията за тестване. Когато са били освободени са си измислили имена. Нямах желание да питам Валиант какво е било, когато са били затворени. Не исках да го натъжавам със спомени от предишния му живот.
— Избрали са си собствени имена? — Той примигна учудено.
— Да. — Кимна тя. — Повечето от твоя вид имат названия като Джъстис и Брийз. — Направи пауза, преди да изброи списъка с имена, които бе чувала. — Тайгър, Флейм, Брас, Райдър, Смайли. — Замълча. — Обясниха ми, че са си избрали названия на неща, които обичат или на нещо, което има значение за тях. — Взря се в очите му. — Ако знаеха за теб, щяха да дойдат да те освободят. — След това прошепна: — Те не знаят за опитната лаборатория в Колорадо. Мислеха, че са открили и освободили всички.
Изведнъж великанът рязко се изправи и се отдалечи. Когато изръмжа силно и се заразхожда из клетката, Тами потрепери. Премести се назад в леглото, докато гърбът й се опря на металната решетка. Сви колене към гърдите, обгърна тялото си и започна мълчаливо да наблюдава мъжа. Той изглеждаше развълнуван и наистина ядосан. Беше отговорила на въпросите му, но съжали за последната част. Може би бе толкова гневен, защото другите бяха освободени, а той стоеше затворен.