Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Тами изскимтя и вдигна глава, когато мъжът се изправи в целия си ръст. Той разтърси рамото, поело голяма част от удара в стъклото и металните пръти. Няколко драскотини загрозяваха кожата му, но стената бе разбита на едри отломъци, очевидно бе някакъв вид защитно стъкло. 927 се обърна, впи поглед в нея и изръмжа, след което пристъпи няколко крачки, докато само сантиметри разделяха тялото й от краката му.
— Моля те — помоли се тихо тя. — Не прави това! Казвам ти истината.
Великанът разтвори крака и клекна, като я постави в капана на бедрата си, без да я докосва. Подуши я. Младата жена се взря в черните му страховити очи с надеждата, че ще му е по-трудно да я убие, ако го гледа. В тъмните им дълбини видя проблясък на емоции. Ръцете му се протегнаха, юмруците му сграбчиха ризата й между гърдите и 927 се изправи на крака, като рязко я издърпа от пода.
Принудена да стане, Тами чу как материята се разкъса. Отново изхлипа. Държейки я за дрехата, той я блъсна в решетката зад гърба й. Тя се взря в очите му и притисна коленете си едно в друго, за да не рухне. Разтрепери се цялата, когато той се наклони и приближи лицето си до нейното.
Подуши я отново и тъмните му очи се присвиха в цепки. Когато спря, устните му се стегнаха в мрачна, тънка линия. Тих вопъл излезе от устата му, твърде близо до нейната. Мъжът се опря в нея, горещата му кожа докосна ръцете й, които обгръщаха все още кръста й, и наведе по-ниско глава. Помириса косата й като прекара носа си по нея, удари с брадичка бузата й и я побутна на една страна. Тами затвори очи, стисна ги и извърна глава, почувствала топлото му дихание по шията си, докато продължаваше да проучва аромата й. Моля те, не прегризвай гърлото ми с тези остри зъби! Но не успя да изрече думите, прекалено изплашена от допира на ръцете и от тялото му, което я притискаше. Но острите му зъби изобщо не я доближиха.
Тялото срещу нейното се размърда. Сърцето в гърдите й заби толкова силно, че почувства болка. Той се премести малко назад, натискът върху дробовете й отслабна и тя задиша по-леко. Беше й необходима всяка частица смелост, за да вдигне глава и отново да го погледне. Той се вторачи в уплашения й взор. Тогава се отдръпна и пусна разкъсаната й риза.
— Стой! — изръмжа думата.
Тами не посмя дори да пристъпи. Той я наблюдаваше внимателно, погледът му изучаващо обхождаше тялото й. И тогава я шокира, като внезапно падна пред нея на колене, ръцете му стиснаха бедрата й, а лицето му се притисна в голата кожа на гърдите й там, където дрехата беше разкъсана. Младата жена си пое въздух, но успя да не изкрещи, прекалено ужасена, че ще го раздразни. Неочаквано горещият му език облиза падинката между твърдите й възвишения, от гърлото му се изтръгна дълбоко ръмжене.
Дъхът й замря, но езикът му не повтори движението. Успя да си поеме въздух, чак когато отново я подуши и отдръпна главата си назад. Едната му длан освободи хълбока й, сграбчи долния край на ризата й и го вдигна нагоре, за да оголи корема й, след което зарови носа си в него, но без да й причинява болка. Вдиша дълбоко, търкайки лицето си в нейната плът, като същевременно го придвижваше надолу към колана на панталоните й. Когато стигна до него, спря.
Не съм мъртва. Той не ме уби. Това трябва да е добре, нали? Опита се да измисли, да каже нещо, но реши, че сега е време да държи устата си затворена. Но това беше само докато мъжът приклекна, разтвори бедра и внезапно притисна лицето си там, където се събираха краката й.
— Спри!
Без да се замисля, протегна ръце, хвана раменете му и го бутна назад. Но тялото му не помръдна дори на милиметър, твърде силно и огромно, за да се отмести.
Главата му рязко се вдигна нагоре, устните му се разделиха, за да оголят острите зъби и той изръмжа към нея. Тя бързо дръпна длани, сякаш ги беше опарила. Разтърси я първичен ужас от смъртоносния блясък в очите му. Той отново сведе глава. Повторно притисна лице в долчинката между краката й и навря нос в слабините й. Започна да я души като куче. След това се отдръпна, погледна нагоре към нея, пусна ризата й и се изправи на крака.
Тами успя да погълне повторния писък, когато я завъртя, притисна лицето й в решетките и започна да я души от върха на рамото надолу по гърба й. Дръпна дрехата й нагоре, за да не му пречи. Тя се втренчи в бетона на сантиметри от носа й, където клетката бе опряна до стената на склада. Докато се спускаше надолу, той изръмжа няколко пъти. Стискаше я здраво с ръце, за да я държи на място, дори приклекна зад нея да помирише задната част на бедрата й. Добре, че не зарови нос в дупето й. Опита да се зарадва, че й бе спестил поне това.