Стъклени къщи

Той наклони книгата и страниците се изплъзнаха, откъснати от корицата. Отрязани майсторски от двете страни на подвързията.

— Много хитро — каза Амели. — Ти им даде корицата, пълна с думи, които не искат, и запази важната част за себе си. Ами ако ти кажа, че търсят корицата, а не съдържанието?

Шейн изглеждаше поразен.

— Трябваше да поема риска.

— Мъдър ход — отбеляза тя. — Всъщност аз ви казах, че Оливър е недоволен, и причината е, че допусна това… — тя кимна към страниците — да се изплъзне между пръстите му. Затова ми се наложи да дойда при теб за услуга.

Очите му светнаха и той каза:

— Услуга? Нещо като сделка?

— Да, Шейн. Ще сключа сделка за това, което държиш в ръката си, и те уверявам, че е единствената важна сделка, тъй като аз съм единственият важен вампир. Ще взема книгата и ще унищожа последния писмен документ как се създават вампири, което ще ми осигури продължително оцеляване, тъй като враговете ми няма да посмеят да се надигнат срещу мен. — Тя се облегна на възглавничките, като внимателно го наблюдаваше. — В замяна на това ти и всички в тази къща ще получите моята Защита за колкото дълго време решите да се възползвате. Това ще анулира всякакви други по-незначителни договори, които сте сключили, като например споразумението ти с Оливър чрез Брандън.

— Оливър е шеф на Брандън? — запита Клеър.

— Шеф? — Амели се замисли и кимна. — Да. Точно така. Нито аз командвам Оливър, нито той — мен. Докато не разкрие тайните ми, той не може да ме измести от властта в Морганвил и не може да създаде свои последователи, които да победят моите. Ние сме с равни сили.

Шейн погледна книгата в ръката си.

— И това ще промени нещата.

— Да — каза тя тихо. — Накрая тази книга щеше да унищожи всички. И вампирите, и хората. Задължена съм ви и ще се отплатя, доколкото ми позволят обстоятелствата.

Шейн потъна в мъчително колебание, после погледна Ева. Тя кимна. И Клеър кимна, когато той потърси одобрението й, и после вдигна книгата.

— Майкъл? — каза той. — Да или не? — След един дълъг миг, въздъхна. — Предполагам, че това е „да“. Е, всичко, което ще вбеси Оливър, е добро дело, затова… — Той я подаде на Амели.

Тя не се пресегна да я вземе.

— Разбирате, че щом приключим, връщане няма — каза с непоколебим и студен поглед. — Вашата Стъклена къща ще остане, но вие сте неразделно свързани. Никой вече не може да напусне Морганвил. Няма да рискувам да загубя власт над знанията ви.

— Да, но пък, ако заминем сега, ще ни изпекат, нали? — Шейн продължаваше да държи книгата. — Вземи я. Оливър бе прав за едно — за нас тя означава само смърт.

— Напротив — каза Амели и бледите й бели пръсти я поеха от него. — Всъщност, тя е вашето спасение.

Изправи се, огледа стаята и въздъхна.