Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- О, не и това! - възрази италианката. - Никога! Исус е държал на семейството!
- Така ли мислите?
- Всеки го знае.
Томаш отново се съсредоточи върху Библията.
- Тогава погледнете какво пише тук - предложи той. - В Евангелие от Лука, 12:51, Исус казва: „Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла; защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си“94. - Той се взря във Валентина. - Нима Исус е можел да се изрази по-ясно? Всъщност той подканвал хората да изоставят семействата си! В Евангелие от Матей, 10:34-37, се казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. И врагове на човека са неговите домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“. В Евангелие от Марко, 10:29, четем: „истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи“95.
Като юдеин Арни Гросман мълчеше досега, но на това място не успя да сдържи усмивката си.
- Прилича на политик в предизборна кампания - пошегува се той. Разпери ръце, сякаш говореше на митинг пред тълпа избиратели. - Следвайте ме! Гласувайте за мен! Обещавам ви Рая!
Вицът се стори подходящ на Томаш, но той предпочете да не го коментира, за да не обиди Валентина.
- Семейството и тогавашният социален модел не интересували Исус - заяви историкът. - Краят на царството на Велзевул бил близо и скоро всичко щяло да се промени. Важното било хората да се подготвят за един нов свят - за Царството Божие, което наближавало. Всичко трябвало да се преобърне. В Евангелие от Марко, 2:22, се казва: „Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове“.
Италианката вдигна ръка, за да го спре.
- Почакайте, почакайте! - каза тя. - Струва ми се, че смесвате нещата. Исус говори за Царството Божие метафорично и символично.
- Грешите! - отвърна Томаш. - Тази теория се е появила по-късно, за да се опита да обясни факта, че предсказаното от Исус царство никога не настъпило. Но царството, за което той е говорил, не било символично, нито метафорично. То било истинско място. Земята, превърната в Рай, защото неговият господар Бог най-сетне се завърнал и сложил край на безчинствата на Велзевул. Царството Божие било реално царство със закони и хора от кръв и плът, които да го управляват.
- Моля? - учуди се Валентина. - Къде пише подобно нещо?
Вниманието на историка очаквано се върна на екземпляра от Библията, който държеше в ръцете си.
- Колко са апостолите?
- Дванадесет. Всеки го знае.
- Да ги изброим - предложи Томаш, като отбелязваше всяко име с пръстите на ръцете си. - Петър, Андрей, Яков Зеведеев и Йоан - негов брат, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон, Натанаил, Юда - брат на Яков, Юда Яковов и Юда Искариотски. Това са петнадесет имена.
- Петнадесет? Но те се наричат Дванадесетте...
- Така е. Само че като съберем всички имена, дадени от различните евангелисти, се получава петнадесет. В Евангелие от Лука, 10:1, се казва: „След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде“. Тоест тук се появяват още седемдесет и двама апостоли! Което поражда един въпрос: щом апостолите не са били дванадесет, защо тогава са наречени Дванадесетте?
Италианката го погледна неразбиращо.
- Не знам.
Историкът се обърна към мълчаливия Арни Гросман.