Насочен взрив

— Ист ми.

— Какво? — стресна се жената. — Кого търсите?

— Трябва да видя полковник Васин — решително каза Грязнов.

— Няма го още — отговори жената. — А вие откъде сте? От Съюза ли?

— От МУР! — Грязнов се разсърди. Хубаво гостоприемство, вместо да пусне земляка си вкъщи, половин час го държи пред дома си. — От Московската криминална милиция!

Жената ахна от изненада. Отново се чу прещракване в мембраната и пред Грязнов се разтвори портата. По стълбите към желязната врата се хвърли огромен ротвайлер.

Грязнов се отдръпна назад уплашено.

— Мадо! Назад! — изкомандва доказалата се на вратата жена в плетена рокля.

Кучето заситни обратно с ръмжене.

Жената отвори вратата и погледна Грязнов изчаквателно. Той извади от джоба си удостоверението и го показа на домакинята.

— Майор Грязнов.

Жената се усмихна накриво, пропусна го в двора и сърдито каза:

— Никъде не можеш се скри от МУР. Влизайте!

— Наистина няма смисъл — потвърди Слава.

В антрето известно време се колебаеше да се събуе, или не си струва? Домакинята не му предложи чехли и затова, като изтри внимателно подметките си, Слава влезе в стаята. Тутакси беше спрян от гневния глас на жената:

— Извинете! Вас в службата ви не са ли ви учили да се събувате?

Грязнов малко се вкисна, но свали обувките си и шляпайки по чорапи, влезе в хола.

Той беше подреден богато, но безвкусно. По ъглите имаше кашони с чуждестранни надписи и килими, навити на руло.

Домакинята седна на канапето и запуши.

— Не ви предлагам кафе, майор Грязнов, защото бързам. Така че карайте по същество. Делово.

— Уважавам хората с делови качества. — Комплиментът му прозвуча доста тромаво. — Извинете, как се казвате?

Жената изтърси пепелта от цигарата в масивния кристален пепелник и отговори, докато изпускаше дима:

— Олга… Олга Николаевна.

Грязнов изпитателно я погледна и зададе първия си въпрос:

— Олга Николаевна, кога трябваше да се върне мъжът ви?

— Ами вчера. — Тя го погледна учудено. — Обадиха ми се по телефона и казаха, че ще се забави.

— Кой ви позвъни?

— Ее… От щаба сигурно. Не знам. — Гласът й звучеше неуверено. — Защо ви интересува това?

— Човекът, който ви се обади, представи ли се?

— Не… — Олга Николаевна ставаше все по-неуверена. — Но какво има? Да не се е случило нещо?

Грязнов се наведе към нея и тихо попита:

— Кога точно трябваше да се върне мъжът ви?

— Вечерта. Вчера вечерта.

— А в колко часа ви позвъниха?

— Около десет.

— Защо Владимир Фьодорович не ви е позвънил лично?

Грязнов видя, че жената е объркана и разтревожена.

Тя го погледна.

— Май ще приготвя кафе.