![Прокоба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/6/prokoba-bg-download.jpg)
Прокоба [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-303-2
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прокоба [bg]». Краткое содержание книги:
Мартин го изгледа сърдито и Патрик избухна в смях.
– Ти ще се заемеш, разбира се!
– Ха-ха, много смешно – кисело отвърна Мартин, а после се надвеси над бюрото: – Какво откри в портфейла?
– Нищо особено. Две банкноти от двайсет крони и една от десет, документ за самоличност и листче с домашния му адрес и телефонния номер на майка му.
– Друго?
– Нищо… А, чакай малко… – Патрик се усмихна. – Носел е и снимка, на която е с майка си.
Той я показа на Мартин: младият Расмус и Ева се усмихваха широко към обектива. Младежът се извисяваше с две глави над майка си и в начина, по който бе обгърнал раменете ѝ с ръка, личеше желание да я защити. Явно снимката бе правена преди катастрофата. После майка и син бяха разменили ролите си. Ева бе станала негова закрилница. Патрик внимателно прибра снимката в портфейла.
– Като се замисля колко самотни хора има по света… – Мартин се загледа някъде в далечината.
– Така е. Кого имаш предвид?
– Ами… Ева Улсон например. И Лилемур Першон. Само си представи какво е да нямаш нито един близък, който да скърби след смъртта ти. И двамата ѝ родители са мъртви. Няма други роднини, на които да съобщим за кончината ѝ. След себе си ще остави единствено няколко стотин телевизионни часа, които ще събират прах в някой архив.
– Ако живееше по-наблизо, щях да отида на опелото – прошепна Патрик. – Нито един човек не заслужава да го погребат без опечалени. Но доколкото разбрах, траурната церемония ще се състои в Ескилстуна, а нямам възможност да пътувам дотам.
Помълчаха известно време. Пред очите им се заизнизваха картини: гробищните служители спускат ковчега в земята; никой не е дошъл да се сбогува с Лилемур. Неописуемо тежка гледка.
– Намерих бележник! – извика неочаквано Патрик.
Показа на Мартин дебела черна тетрадка с позлатени ръбове. Изглеждаше много добре запазена, с чисти и гладки корици.
– Какво пише вътре? – полюбопитства Мартин.
Патрик разлисти гъсто изписаните страници.
– Записвал си е от какво се нуждаят животните в магазина… „Херкулес – пелети три пъти дневно, да се осигурява непрекъснато наличието на прясна вода, клетката да се почиства всеки ден. Гюдрюн – по една мишка седмично, терариумът да се почиства веднъж седмично.“
– Херкулес явно е зайче или морско свинче, а Гюдрюн – змия – усмихна се Мартин.
– Расмус явно е изпълнявал много съвестно задълженията си – както каза и майка му.
Патрик продължи да разгръща бележника. Освен записки за животните нямаше нищо друго.
– Това е всичко – обобщи той.
– Не съм и очаквал да направим грандиозно откритие, което да даде тласък на разследването – въздъхна Мартин. – Нали колегите от Бурос вече са прегледали съдържанието на раницата. Но, честно казано, се надявах да са пропуснали нещо.
Патрик внимателно прибра бележника в раницата и някакъв звук го сепна.
– Чакай малко! Има още нещо.
Той извади бележника, остави го на бюрото и бръкна в раницата. Когато ръката му се показа навън, двамата с Мартин се спогледаха смаяни. Изобщо не бяха очаквали сред вещите на Расмус да се натъкнат на подобна находка. Тя обаче доказваше безспорната връзка между неговата смърт и смъртта на Марит.
Когато Йоста се свърза с Ула по мобилния му телефон, бившият съпруг на Марит не скри недоволството си от обаждането. Сварвали го на работа и предпочитал да отложат разговора. Йоста, който определено не беше в най-великодушното си настроение, се ядоса на високомерния тон на Ула и му нареди строго да ги изчака в офиса си, защото до половин час ще бъдат при него. Ула промърмори нещо за „държавната власт“ на напевния си шведски с норвежки акцент, но, за щастие, прояви благоразумието да не възразява повече.
Настроението на Хана не се беше подобрило и Йоста се питаше какво става с нея, докато пътуваха към Фелбака. Предполагаше, че се е сдърпала с мъжа си, но не бяха достатъчно близки да я попита. Надяваше се да не е нещо сериозно. Пък и на нея явно не ѝ се говореше. Затова Йоста предпочете да не я притеснява с въпросите си. Когато подминаха голф игрището до Анрос, тя надзърна през прозореца и попита:
– Това игрище добро ли е?
За Йоста тази своеобразна лула на мира беше повече от добре дошла.
– И още как! Седмата дупка е особено предизвикателство. Веднъж тук дори успях да запиша hole-in-one14, но не на седмата дупка.
14 При hole-in-one играчът печели, като вкарва топката в дупката с един-единствен удар. – Б. пр.
– Колкото и да не разбирам от голф, знам, че hole-in-one е нещо хубаво – усмихна се Хана за пръв път през днешния ден. – Не отпразнувахте ли победата с чаша шампанско в клуба? Нали така се полага?