Богиня [bg]

– Испания ми хареса, но мисля, че предпочитам Скандинавия. Плувал ли си някога във фиорд? – Той поклати глава. – Ледът сияе в млечносиньо под водата. Това е... – Тя млъкна, без да довърши и се усмихна свенливо. – Може би можем да го направим заедно някой ден.

Мълчанието се простря между тях, докато се взираха един в друг. Тя чуваше пулса си да блъска в ушите и знаеше, че и Хектор го чува.

– Много ли пътуваше като дете? – попита той накрая.

– Когато бях малка. Преди майка ми, аа... да тръгне по собствен път. – Анди сведе поглед към чашата си. – Сирените не отглеждат деца като човеците. Майка ми се задържа много по-дълго, отколкото биха останали повечето. Наистина положи големи усилия с мен.

– Кога тръгна по собствения си път? – попита Хектор, използвайки същия израз.

– Когато станах на седем, ме остави в пансион. – Видя как Хектор трепна. – Ау. Изречено на глас, звучи просто ужасно, нали?

– Да – засмя се той тихо. – Това сигурно е шок за теб. Внезапно да си част от голямото ми, откачено семейство.

– Не, харесва ми – отвърна Анди веднага, осъзнавайки факта, че я беше включил в семейството си. – Всъщност страшно ми харесва.

Сякаш някакъв топъл мехур се издуваше в нея, запълвайки кътчета, които тя дори не знаеше, че притежава и внезапно изпита силно желание да докосне Хектор. Наведе се по-близо до него, надявайки се, че ако го подкани да се приближи, той ще свърши останалото.

– Анди, ти си гостенка в къщата ми. Има правила за това – прошепна Хектор умолително. Тя вдигна поглед към лицето му, възпряна от тона му. – Не си прекарала много време в близост до мъже, нали? – Всъщност не беше въпрос, но въпреки това тя поклати глава в отговор. – Оправи си нощницата – каза той меко.

Анди подхвана смъкналата си презрамка с върховете на пръстите си и я плъзна обратно на рамото си. Харесваше начина, по който очите на Хектор следяха всяко нейно движение, сякаш се опитваше да прочете нещо, написано върху кожата й.

– Ела – каза той с изпълнен с разкаяние тон, като се изправи и я хвана за ръката. Отведе я обратно горе до стаята на сестра си, като спря пред вратата.

– Съжалявам – каза тя, усещайки, че е сбъркала нещо.

– Дори не знаеш за какво се извиняваш, нали? – попита Хектор с развеселено пламъче в очите.

– Нямам представа – призна тя, чувствайки се леко глупаво.

Той се наведе плътно към нея и леко докосна бузата й с устни. Анди почувства как от мястото, където я бе целунал, се надигна тръпка, като леки вълнички, разпростиращи се по повърхността на езеро.

– Ще ти покажа по-късно – обеща той с леко треперещ глас. Хектор отвори вратата към спалнята на Ариадна и побутна много обърканата Анди през нея.

Хелън седна в леглото. Звукът от плискащи се вълни я посрещна, а чист морски въздух, подсладен с уханието на тропически цветя, я обгърна в живителна топлина.