Богиня [bg]

– А какво е невъзможното нещо, което полубоговете ще са постигнали до разсъмване? – попита Еней, сякаш започваше да се убеждава.

– Няма да ми повярваш. – Касандра въздъхна, сякаш Атлас току-що бе прехвърлил товара си на раменете й. После се засмя и промърмори полугласно: – Гигантски дървен кон. Нелепо.

– Какво за коня? – попита Еней; гласът му се сниши опасно. – Онзи пред голямата порта ли?

– Вече е твърде късно – тя поклати глава. – Вземи сина си. Вземи баща си. Напусни Троя. Ако останеш, Аполон ще накаже всички ни.

Раменете на Еней се смалиха, а нараненото изражение на лицето му го правеше да изглежда толкова млад, колкото беше, когато Елена го срещна за първи път преди десетилетие.

– Наистина ти повярвах, когато каза, че ме обичаш – прошепна той.

– Може би някой ден ще си спомниш за тази нощ и ще го повярваш отново. – Касандра наведе глава и Еней я остави.

Анди се събуди много преди разсъмване. Беше сама в леглото на Ариадна за пръв път, откакто семейство Делос я бяха приели, и й се струваше твърде странно. Бе свикнала с хъркането на Ариадна и неспокойното мятане на Хелън насам-натам. Само след няколко дни започна да й се струва, че трите са израснали, трупайки се една върху друга, и сега стаята й се струваше твърде тиха, за да спи.

Не помагаше и това, че всеки път, щом затвореше очи, единственото, което можеше да си представи, бе как Хектор се надига от водата, за да й се притече на помощ, мокър до кости, с голи гърди и не точно приспиващ. Отказвайки се от мисълта за още почивка, Анди преметна крака извън леглото и намачка късата си тъмна коса с пръсти, докато отзад щръкна на шипове. Реши да слезе долу да види с какво да помогне на Ноел и Кейт да приготвят огромната закуска, която щяха да поднесат преди утринния двубой на Дедал и Фаон.

Ноел не очакваше Анди да върши домакински задължения, но Анди настоя. Цял живот се грижеше за себе си и не й беше удобно да седи бездейно, докато други хора я обслужват. Ако щеше да бъде закриляна от това семейство, смяташе, че най-малкото, което може да направи, бе да помогне в домакинството. Плюс това в кухнята имаше мляко и сладки – и то сладките на Кейт. Анди може и да не беше в Нантъкет от много отдавна, но вече бе научила, че Кейт пече от онези сладки, заради които на човек му се приискваше да се измъкне от леглото.

Промъквайки се в кухнята, видя едър, тъмен силует да седи на масата и ахна изненадано.

– Не мислиш да се опиташ пак да излезеш да плуваш, нали? – попита Хектор тихо.

– Не – прошепна Анди, като придърпа презрамката на нощницата си. Ариадна беше малко по-едра от нея и повечето дрехи, които Анди бе взела назаем, изглежда се смъкваха от рамото й по непреднамерено прелъстителен начин. – Не можах да спя.

– Знам – каза той, като я наблюдаваше. – Чух.

– Как си могъл... – поде Анди, но млъкна рязко, когато видя проблясването на усмивката му в тъмното. Разбира се, че можеше да я чуе как се мята и обръща в леглото. Той беше Потомък. Вероятно можеше да я чуе как изрича като въздишка проклетото му име в съня си. От тази мисъл й се прииска да се обърне и да избяга обратно горе, но вместо това остана като вкопана на място, взирайки се в силуета му, докато очите й се приспособиха към тъмнината.