![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
Гражданите на Хамелн записали случката в градската книга и започнали да броят дните и годините от деня, в който загубили децата си. Според Зайфрид в градската книга е посочена датата 22-ри, а не 26-и юни. На кметството били изписани следните стихове:
И на новата порта:
Тази порта беше построена 272 години след като магьосникът отведе сто и тридесетте деца от града.
През 1573 година кметът накарал да изобразят историята на църковния витраж със съответния надпис, който обаче в по-голямата си част е станал нечетим. Има изсечена и такава монета.
246. Ловецът на плъхове
Ловецът на плъхове знае определен тон, изсвирва го девет пъти и всички плъхове тръгват след него, накъдето и да се отправи той, към езерото или блатото.
По едно време в някакво село не можели да се отърват от плъховете и повикали най-сетне ловеца. Той приготвил една лешникова пръчка, с която да хване плъховете, понеже който я хванел, те щели да го последват, ала изчакал до неделя и я поставил пред църковните двери. Когато хората си тръгнали след богослужение, минал и един мелничар и като видял хубавата пръчка, си рекъл: „Ето тази може да ми послужи да се опирам на нея като ходя.“ Та той я взел в ръка и излязъл от селото на път за воденицата си. Тогава отделни плъхове започнали да се измъкват от дупките и ъглите, приближавали се все повече и повече, и когато въпросният мелничар, който не подозирал нищо и продължавал да държи пръчката, излязъл на ливадата, те се втурнали към него от всички страни, през нивите и полята, скоро го изпреварили и стигнали преди него в дома му, където оттогава и обитават за голямо негово нещастие.
247. Ловецът на змии
Някакъв магьосник се хвалел в Залцбург, че ще събере в една яма и ще убие всички змии, които се срещали до една миля път наоколо. Когато обаче опитал да го стори, последна изпълзяла една голяма стара змия и когато той понечил да я завлече с вълшебни думи към ямата, скочила и го опасала, увила се като пояс около слабините му, след което го издърпала в ямата и го убила.
248. Мишлето
Край Заарфелд в Тюрингия в началото на седемнадесети век в едно благородническо имение във Вирбах се случило следното: Прислугата белела плодове в стаята, една слугиня била оборена от дрямка, тя оставила останалите и полегнала настрани, но не много далеч, на една пейка да си почине. След като полежала така, от отворената й уста се измъкнало червеникаво мишле. Людете го видели и го показали един на друг. Мишлето бързо се спуснало към прозореца, който тъкмо се канели да захлопнат, измъкнало се навън и останало там известно време. Тогава една любопитна камериерка се доближила, въпреки предупрежденията на останалите, до останалата без душа слугиня, започнала да я бута и разтърсва и дори я преместила от мястото й, а сетне се махнала оттам. Не след дълго мишлето се върнало, спуснало се към предишното познато му място, на което се било измъкнало от устата на слугинята, потичало насам-натам и като не могло да го открие и да се оправи, изчезнало. А слугинята била мъртва и останала мъртва. Любопитната камериерка съжалявала за стореното, ала напразно. Междувременно в същия двор един слуга често преди това бил газен от кошмар и нямал покой, но това се прекратило със смъртта на слугинята.
249. Извиващият се дим
В Херсфелд имало две слугини, които всяка вечер, преди да си легнат, имали обичая да седят неподвижно за известно време в стаята. Домовладиката се чудел какво става, ето защо веднъж останал, скрил се в стаята и искал да види какво ще се случи. Двете слугини седели край масата и по някое време едната произнесла думите:
Тогава от нейното и на другото момиче гърло излязъл черен дим, понесъл се към прозореца, а слугините тутакси изпаднали в дълбок сън. Домовладиката се приближил до едната, повикал я по име и я разтърсил, ала напразно, тя останала да лежи неподвижно. Най-сетне той излязъл и ги оставил. На следващата сутрин момичето, което бил разтърсил, било мъртво, а другото, до което не се бил докоснал, останало живо.