![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
Пшеницата, която била изсипана в морето, покълнала и поникнала през следващата година, но класовете били празни. Никой не обърнал внимание на предсказанията, ами даже напротив, безсъвестността на Щаворен нараствала от година на година, така че Господ Бог в края на краищата отдръпнал покровителствената си длан от лошия град. Известно време от кладенците изваждали херинга и калкан, а една нощ морето се разтворило и погълнало в буйните си талази повече от три четвърти от града. И до днес почти всяка година потъват по няколко хижи на местните жители и оттогава в Щаворен няма благодат и не може да бъде намерен дори един заможен човек. Ежегодно на това място от морето прораства трева, непозната за билкарите, която няма цвят и не се намира никъде по земята. Стъблото е дълго и високо, класовете наподобяват тези на пшеницата, ала са празни и без зърна. Пясъчната дюна, където расте въпросната трева, е разположена надлъжно пред града Щаворен и името й е тъкмо Женския пясък.
241. Хлябът, превърнал се в камък
На много места във Вестфалия се разказва, че във време на голяма скъпотия една коравосърдечна сестра отпращала бедните си сестри, които измолвали хляб за себе си и за дечицата си, с думите: „И да имах хляб, бих предпочела той да се превърне в камък“, след което припасите й от хляб наистина се превърнали в камъни. В голямата църква „Свети Петър“ в Лайден, Холандия, бил поставен такъв каменен хляб и той бил показван на людете като свидетелство за историята.
През 1579 година по време на глада един пекар в Дортмунд изкупил много зърно и се надявал да припечели от това. Ала насред това дело един ден хлябът в цялата му къща се превърнал в камък и когато той взел един самун и понечил да го разреже с ножа, от него потекла кръв. Скоро след това той се обесил в стаята си.
В посветената на свети Кастулус главна църква в Ландсхут на сребърна верига виси кръгъл като самун хляб камък, на чиято повърхност се виждат четири малки дупчици. За него се разказва следното: Непосредствено преди смъртта си свети Кастулус отишъл като бедняк при някаква вдовица в града и помолил за милостиня. Жената казала на дъщеря си да даде на нуждаещия се последния хляб, който все още имали. Дъщерята, която го подала с неохота, поискала да откъсне набързо няколко къса от него, но принадлежащият вече на светеца хляб в същия миг се превърнал в камък, върху който и до ден-днешен ясно се виждат отпечатаните пръсти.
По време на голяма скъпотия една бедна жена с дете на ръце и друго, подтичващо до нея, вървяла по улица в град Данциг и молела на висок глас за хляб. Тя срещнала някакъв монах от манастира Олива и жалостиво го помолила за малко хляб за децата си. Монахът обаче рекъл: „Нямам.“ Жената обаче казала: „Ах, виждам в пазвата Ви пъхнат хляб.“ „О, това е само един камък, за да замерям кучетата“, отвърнал монахът и отминал нататък. След някое време поискал да измъкне хляба си и да похапне, ала видял, че той наистина се е превърнал в камък. Той се уплашил, изповядал греха си и предал камъка, който и досега виси в тамошната манастирска църква.
242. Мишата кула в Бинген
В Бинген насред Рейн стърчи висока кула, за която се носи следното сказание: През 974 година в Германия царял голям глад, така че от нужда хората ядели котки и кучета, и пак мнозина умирали от глад. По това време в Майнц имало епископ на име Хатон Втори, един скъперник, който мислел само как да множи богатството си и гледал как бедните люде се спускат надолу по улицата, нахвърлят се на тезгясите и разграбват хляба. Никаква милост не изпитвал епископът, ами рекъл: „Съберете всички гладни и нищи в някой хамбар край града, за да ги нахраня.“ И когато те отишли в хамбара, залостил вратите, запалил го и изгорил всички бедняци, млади и стари, мъже и жени. Хората плачели и ридаели сред пламъците, а епископ Хатон говорел: „Чуйте, чуйте как писукат мишлетата!“ Но Господ Бог скоро го наказал ден и нощ мишки да се нахвърлят върху него и да го гризат, и той да не може с цялата си сила да се опази и защити от тях. Накрая, като не знаел какво друго да стори, той накарал да построят насред Рейн кулата, която се вижда и днес, като се надявал в нея да намери покой, само че мишките преплували течението, стегнали кулата в обръч и изяли епископа жив.