13-те светини [bg]

— Полицаите си мислят, че извършителят си ти — напомни й Оуен. — Така че единственият начин да измиеш петното от честното си име е да разгадаеш загадката. Ние да разгадаем загадката. Да отмъстим за твоето семейство и за моята леля.

Мечът леко вибрираше под пръстите на Сара. Тя се готвеше да каже, че не може да се намесва. Едновремешната Сара със сигурност щеше да си затрае. Но сега тя беше част от тази история и стана част в мига, в който срещна Джудит Уокър. А напоследък си мислеше, че въвличането й в тази история е започнало даже преди да срещне Джудит. Сара подозираше, че тези сънища бяха нещо повече от просто сънища, че бяха някакви нишки, указания за истинското значение на светините. Лицето на момчето със студените очи на име Йешуа се появи пред нея.

— Сигурно не е трябвало да се доближавам до леля ти, когато я нападнаха — каза на глас Сара. — Може би ако не бях се намесила, семейството ми сега щеше да е живо — добави тя, без да може да скрие горчивината в гласа си.

— Да, но ти не си я отминала — отвърна Оуен. — Ти си била до нея в момента, в който тя е имала нужда от теб, че и по-късно, в къщата, и затова тя ти е предала меча, а ние двамата бяхме в апартамента на Бриджит Дейвис, когато се появи бръснатата глава.

— Съвпадение — рече неубедително Сара.

— Не вярвам в съвпадения. Това съм го наследил от леля си. Веднъж тя написа едно изречение в някаква книга, която ми даде, и оттогава това изречение е останало врязано в паметта ми. „За всяко нещо си има време.“ И тя е права. Съвпадения не съществуват! Всяко нещо се случва, когато му дойде времето. Имало си е някаква причина, заради която ни е било писано да сме тук заедно. Имало си е някаква причина, заради която ни е било писано да се срещнем. Моята леля е дала на теб меча, за да ми го предадеш… — Той изведнъж се ухили. — Не че съм имал възможност да го подържа, де.

Той усещаше тежестта на Рога на Бран под якето си, усещаше студеното докосване на металния обков върху корема си.

— Може би не ми е било писано мечът да е у мен. Може през цялото време да е било писано да го пазиш ти. Може би на мен ми е било писано да пазя друга светиня.

Сара поклати глава, но Оуен продължаваше да настъпва.

— Мисля, че имаме дълг към твоето семейство, към моята леля и към хора като Бриджит, които умряха, за да защитят тези светини, и затова трябва да разберем какво става. Трябва да се опитаме да спрем всичко това. Може би по този начин ще измием петното от името ти.

Тя кимна уморено.

— Зная. Какво ще правим?

— Първо трябва да се наспим добре, а след това да отидем до Мадок, селото, където всичко е започнало… — Той спря, като видя изненадата на лицето й. — Какво има?

Сара вдигна ръка и посочи напред.

Оуен обърна глава, като очакваше да види някой застанал до тях. Но перонът беше празен.