Евърлес [bg]

Треперя и обгръщам тялото си с ръце, за да се стопля. Това ли се опитваше да скрие баща ми от мен — че имам някаква връзка със самата Магьосница?

Каро се размърдва до мен. Давам си сметка, че в съня си съм изритала одеялото ни, отвивайки горната част на тялото й. Когато дръпвам завивката, за да я покрия, осъзнавам, че ръцете й са студени. Пъхвам ги под одеялото и за първи път забелязвам колко бледи са те…

Умът ми забавя оборотите си и спира. Тя бе заловена в трезора едва вчера, а след работата ми в мазето с плодовете мава минаха дни, преди ръцете ми да се изчистят напълно. Вторачвам се в ръцете й и пак се разтрепервам — вълна от объркване и страх заплашва да ме удави.

Предпазливо, за да не я събудя, навивам ръкавите й нагоре… и спирам. Няма следа от източване на време. Няма разрез. Няма превръзка. Излъгала е. Или някой друг е излъгал. Каквото и да се е случило с Каро, то не е онова, което ми бе казано.

Лъжата е тъмна, мътна, непроницаема — като река, която е толкова затлачена с тиня, че не се вижда дъното й. Тя преминава през мен, гъста като собственото ми време, превърнато във втечнен метал във вените ми.

Един ред от бележника на Лиъм — или от моите сънища, или от моето минало — се избистря в съзнанието ми, сякаш неизменно се е спотаявал във вените ми и най-накрая е намерил пътя си към сърцето ми.

Змиьо — каза Лисицата, — какво си направила?

Трябва да има някаква грешка.

Ставам леко от дюшека, като внимавам да не го разместя, за да не събудя Каро. Взимам кесията с кръвни монети от нощното шкафче и я слагам в джоба си. Със сподавен в гърлото ми дъх излизам от стаята колкото е възможно по-тихо.

Подсилена от влялото се наново в кръвта ми старо време, хуквам през едва осветените коридори. Запалени са само няколко факли, които карат празните помещения да тънат в зловещ полумрак, а единствените звуци идват от припукването на пламъците и собствените ми несигурни стъпки.

Главата ми се замайва от мисли, тежки и заслепяващи като скъпоценни камъни на светлина.

Измамата на Каро.

Тайните на татко, неговите добронамерени лъжи.

Шокът от така наречената „съмнителна вещица“, когато престорената й магия действаше върху мен.

Начинът, по който времето се бе разбърквало край мен през целия ми живот.

Сънищата, които продължавам да сънувам — за момичето, което ще ме убие, както и всички останали, в които бягам от някаква сенчеста фигура — се надигат сега в резултат на годините, през които татко, а в крайна сметка и аз самата ги бях пренебрегвала като кошмари на неспокойно дете. Дори откъслеците от думи и образи от любимите ми детски истории, тези за Лисицата и Змията, тези, които Лиъм бе записвал в своя малък бележник…

Всички тези неща са съединени помежду си с изменчиви и сложни връзки и все още нищо не е ясно. Откритието колко много неща татко е крил от мен, колко много ме е лъгал през целия ми живот е като да погледна надолу, очаквайки да намеря камък под краката си, а да зърна единствено въздух.