Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 180
Перейти на страницу:

— Не е това — възрази Боряна. — Ако тази камера беше разкрита от иманяри, тук нямаше да има нищо. А така…

— Може да е преместена още в древността или въобще де не е била тук.

Младата жена го погледна. Познаваше този поглед. Зад привидната празнота в очите ѝ мозъкът работеше на бързи обороти, претегляйки фактите.

— Може — съгласи се уклончиво. След това предпазливо се приближи към стълбите, водещи към дъното на басейна. Протегна крак и леко натисна първото стъпало, после малко по-силно, докато накрая стъпи върху него.

— Дотук добре — заяви и се усмихна към Петър.

— Чакай… — едва успя да каже той, докато тя пъргаво слезе по останалите две стъпала и стъпи на дъното. — Това беше глупаво.

— О, моля те… Трябва да огледам.

С две крачки се приближи до цилиндричния камък, стърчащ в средата, и прекара светлината от основата към върха му.

Петър слезе при нея.

— Какво търсиш?

— Нещо, което да намеква, че това чудо се движи. Цепнатини, такива неща.

— Защитен механизъм?

— Да, нещо такова… — започна тя, но спря по средата на думите си. — Леле… Ела да видиш.

Опитваше да освети горната част на поставката. Равната част на капитела се издигаше малко над нивото на очите и тя се вдигаше на пръсти.

— Помогни ми.

Без да я разбира напълно, Петър се доближи до нея. Не можеше да разбере какво бе привлякло вниманието ѝ.

— Вдигни ме малко, искам да видя нещо.

Той безмълвно приклекна и обхвана кръста ѝ. Усети стегнатото тяло в ръцете си и неволно си припомни онзи импулс, който изпита пред пещерата. Добре че Боряна не можеше да го види в момента. Нямаше как да скрие червенината, избила по лицето му. Напрегна мускули и я повдигна леко.

— Така, стига толкова — изкомандва го тя. — Задръж така.

Лицето му се опираше в рамото ѝ, но успяваше да види какво прави. Хванала фенера си в дясната ръка, тя опря рефлектора му отстрани на пиедестала. Гладката равна повърхност на капитела се освети изцяло. Светлината се плъзгаше по нея и караше всяка прашинка да изпъкне.

Петър усети как дъхът ѝ секна в същия момент, в който и той го видя.

В центъра на пиедестала, сред прахоляка, натрупан с хилядолетията, отчетливо се различаваше правилен кръг, в който чистият белезникав варовик светеше без прашинка върху себе си.

Диаметрално през окръжността се забелязваше едва различим надпис, плитко изрязан в скалата. Ако не минаваше през чистото от прах място, изобщо не биха го забелязали.

Петър отпусна ръце и я постави внимателно на земята.

* * *

— Какво е?

— Надпис.

— Е, да, де, какъв?

— Архивен.

— Стига, де, какво пише? Или пак е използвано линеарно писмо?

Боряна освети лицето му.

— Не, този път е на гръцки. Древногръцки, искам да кажа.

— И? Можеш ли да го разчетеш?

Стояха до ръба на басейна и се гледаха в очите. Около тях рисунките по стените на древната стая ги наблюдаваха безмълвно.

— Мога. Обаче това изобщо не ни помага.

— Защо?

— Защото описва онова, което се е случвало тук. Нищо повече.

Петър въздъхна.

— Απο Τις Heros Μήτρα Αναβίωσε — каза Боряна. — Това пише приблизително, но със съвременно звучене. — Наведе фенера си към пода и добави: — „От утробата на майката Херос се възражда.“ Или нещо съвсем подобно, не съм убедена напълно.

Младият мъж я гледаше втренчено. Надписът не му говореше нищо.

— Херос или Бог? — сети се за дуализма на думата той.

— Какво значение има? Великата Майка е олицетворявала хтоничния елемент, земята, противоположното на небесното. Като по този начин пещерата се превръща в нейна утроба. Където, следвайки ритуала, се превръщаш в Бог. Нищо, което вече да не знаем.

— Възможно ли е отново да е някакво скрито послание?

Боряна се замисли. Приближи се до цилиндричния пиедестал, изправи се на пръсти и отново погледна надписа.

— Едва ли. Онова си беше географска препратка, а тук си е просто твърдение.

— Значи, наистина това е мястото, в което са се извършвали ритуалите по посвещаването? Само дето няма купа. И вместо да стане по-ясно, още повече се оплита.

— Да, така изглежда — отвърна тя и се завъртя към него. — Хайде да излизаме.

* * *

— Кой знае, може да са местни иманяри, които са взели златото и са оставили грънците.

— Грънци… — повтори тихо Боряна, после повиши тон. — Ти си грънец!

— Добре, добре, глинените… артефакти — коригира се Петър през смях.

— Не става. Ако бяха други, със сигурност щяха да задигнат и тях — те също струват пари.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)