Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Али изглеждаше също толкова сепнат от вида на Нахри; шокираните му очи се плъзнаха по непокритата й глава и голите й ръце. Чу го да си поема рязко дъх и настръхна; като се имаха предвид консервативните му възгледи, вероятно смяташе дрехата за още по-непристойна, отколкото и Нисрийн.
— Бану Нахида — поздрави я Хатсет, махвайки й да се приближи с ръка, върху която блещукаха златни пръстени. — Ето те и теб. Ела, присъедини се към нас!
Нахри се приближи, навеждайки глава и поднасяйки долепени длани пред себе си.
— Мир вам — каза в най-добрия си опит за предразполагаща учтивост.
— И на теб, мир, скъпа дъще. — Хатсет я дари с топла усмивка. Двете жени изглеждаха зашеметяващо, както винаги. Хатсет носеше копринена абая, боядисана в алено и шафран, която блещукаше като пламък под среднощно черна шайла, обточена с гезирски перли. Зейнаб (която би могла да накара краката на мъжете да омекнат дори облечена в чувал) носеше рокля, която изглеждаше така, сякаш водопад се бе събудил за живот и бе решил да я боготвори — свободно падащи дипли от синьо, зелено, изумрудено и кобалтово синьо, придържани от яка, изработена от истински цветове на лотос. — Започвах да се боя, че ти се е случило нещо, когато не пристигна заедно със съпруга си.
Думите бяха изречени с твърде много умисъл, ала Нахри изобщо не се учуди: малко бяха нещата, които Хатсет не знаеше за случващото се в палата. Нахри въобще не се съмняваше, че няколко от прислужниците й служеха на царицата… и че новината за караницата й с Мунтадир вече беше достигнала до ушите й.
Нахри обаче нямаше никакво намерение да обсъжда семейните си неприятности с тази жена. Извика престорена усмивка върху лицето си.
— Простете забавянето ми. Имах пациент.
Златните очи на Хатсет заблещукаха.
— Не е нужно да се извиняваш. — Тя махна към роклята й. — Прелестна е. Мъничко различна, не може да се отрече, но толкова красива. — В гласа й се прокрадна закачлива нотка. — Али, не изглежда ли красива?
Погледът на Али се стрелкаше навсякъде, но не и към Нахри.
— Аз, ъ, да — изпелтечи той. — Трябва да вървя. Мъжете ще ме очакват.
Хатсет го улови за китката.
— Не забравяй да говориш с хората… и то за неща, различни от хадиси[13] и икономика, за бога, Ализейд. Разкажи им някоя и друга вълнуваща история за Ам Гезира.
Али се изправи на крака. На Нахри й беше неприятно да го признае, но той изглеждаше поразително в новите си дрехи, одеждата с красиви шарки подчертаваше надменните му черти и блестящата тъмна кожа. Така ставаше, предположи тя, когато оставиш майка ти да те облече.
Али мина покрай нея, забил поглед в земята.
— С мир — каза тихо.
— Върви се хвърли в езерото — отвърна тя също така тихо на арабски.
Видя го как се напрегна, но не спря.
Хатсет се загледа след него с усмивка, изражението й беше едновременно гордо и яростно закрилническо.
Естествено, че се гордее; вероятно от години заговорничи как да го върне тук. След сблъсъка си с Али, Нахри многократно бе прехвърляла в ума си подслушания разговор между Мунтадир и Джамшид. Чудеше се дали има зрънце истина в притесненията на съпруга й относно убийствените намерения на „майката", която, знаеше Нахри сега, беше Хатсет.
Погледът на царицата се върна върху нея.
— Скъпа моя, защо стоиш права? Седни — нареди тя, махвайки към възглавницата до Зейнаб. — Дъщеря ми и така вече събори, без да иска, стената на палатката пред нас, за да имаме по-добър изглед. Пък и ти винаги се криеш от тези неща. — Тя кимна към платата, които ги заобикаляха. — Накарах от кухнята да донесат някои вегетариански ястия за теб.
Объркването на Нахри в миг бе заменено от подозрение. Хатсет явно беше замислила нещо и дори не се опитваше да го скрие с въпроса си за Мунтадир и прекомерната си дружелюбност. Както и твърде очевидната си забележка към Али за роклята й.
Бузите й пламнаха. О, не… нямаше да позволи да бъде въвлечена между двамата отчуждени братя по този начин. И така си имаше достатъчно проблеми. Не можеше обаче и да прояви грубост. Хатсет беше царицата — богата и могъща, тя държеше харема със също толкова железен юмрук, с колкото съпругът й държеше града. Царският харем на Девабад бе невероятно влиятелен; тук се уговаряха бракове между най-могъщите семейства в техния свят, издаваха се назначения и се подписваха договори, които променяха животи… И всичко това — под зоркия поглед на царицата.
13
Хадиси или хадити — предания за живота на Мохамед. — Б. пр.