Преместването на Марс [Moving Mars]

— Тук съм от двайсет и седем години — разказваше ни Мириам Джефри, докато ни настаняваше в апартамента си. — Съпругът ми стана елоа преди десет години и мисля, макар че не съм сигурна, че той живее на Марс. Така че аз, марсианката, съм на Земята, а той, земянина, е там горе.

След нейната покана Битрас и Алън седнаха в просторната дневна. Прозорците гледаха към ширналите се стари хълмове на Вирджиния и дори по-старите от тях небостъргачи. Бяхме на южния склон на Капитол Тауър, точно противоположно на хотела.

— Винаги разпитвам червените зайци — продължи тя и седна до Битрас. Двамата изглеждаха на една и съща възраст. — Приятно е някой да ти разказва какво се е променило и какво — не. Не че възнамерявам да се връщам. Свикнах прекалено много със Земята и мисля, че съм станала част от нея.

— На нас тук ни е много приятно — каза Алън.

Лицето на Мириам грейна. Дългата й черна коса се спускаше по изправените слаби рамене, оставени открити от свободната зелена памучна рокля.

— Много ще се радвам, ако в натоварената ви програма остане малко свободно време — усмихна се тя.

— За нас ще е удоволствие — отговори Битрас и се завъртя в кушетката, за да се противопостави на самонагласящите се възглавници. — И така, всичко тук безопасно ли е?

— Абсолютно — отговори Мириам, която изведнъж стана съвсем сериозна.

— Добре. Не трябва да имам тайни. Касея, Алън, Мириам не е просто досадница, търсеща развлечения, а най-добре информираният марсианец на Земята за делата във Вашингтон.

Мириам скромно премигна.

— Тя се придържа към стила на много други домакини тук в столицата, които посрещат гости, развеждат ги и знаят всичко. Досега много пъти е давала безценна информация за ОМ „Мейджъмдар“.

— Благодаря ти, Битрас — обади се тя.