Преместването на Марс [Moving Mars]

Стояхме с Алън в каютата на Битрас.

— Мразя този момент — започна той, докато се взираше в огледалната си проекция. — Само след няколко дни няма да има упражнения, а вериги и желязна топка. И не говоря само за теглото, въпреки че то ще бъде достатъчно голям проблем. От нас се очаква толкова много. Наблюдават ни. Постоянно се страхувам, че с някоя нова технология ще могат да надничат в главата ми, дори когато спя. Няма да се успокоя, докато не поемем обратно пътя за дома.

— Не харесваш Земята — отбеляза Алън.

— Мразя я — отсече Битрас и го изгледа злобно. — Земяните са толкова жизнерадостни и любезни и са пълни с машинарии. Апаратура за сърцето, за белите дробове, пригаждане на това, пригаждане на онова…

— Не е много по-различно от Марс — казах аз.

Битрас не ми обърна внимание. Консерватизмът му преливаше и той трябваше да се разтовари. Помислих си, че това е по-добре, отколкото да се нахвърли отново върху мен.

— Те не оставят нищо да се развива от само себе си. Нито живота, нито здравето, нито мислите. Те са загрижени и оглеждат всичко от различни ъгли… Кълна се, че между хората, с които сме говорили, няма индивидуалности. Всеки е тълпа и се управлява от тълпата, водена от един доброжелателен диктатор, наречен аз-ът, който се старае винаги да е внимателен и умен ръководител.

— И на Марс има такива хора — обади се Алън.

— Само че аз няма да преговарям с тях — изръмжа Битрас. — Избрахте ли си имунизациите?

Алън направи гримаса, а аз се засмях.

— Отказали сте всичките?

— Ами — започна Алън, — аз възнамерявах да приема вируса, който носи езика и убеждението.

— Убеждението ли? — Битрас ни гледаше втрещен.

— Дарбата да знаеш кога да говориш — обясни Алън.

— Вие се подигравате с мен — кипна Битрас, като изтика огледалото. — Ще изглеждам ужасно. Но това няма никакво значение, защото те ще изглеждат много добре, а аз колкото и да се старая, ще изглеждам ужасно. Те не очакват друго от марсианците. Знаете ли как ни наричат, когато не се държат любезно?

— Как? — попитах. От Ориана знаех няколко имена — глинени пръсти, подземни мишки, тарки.

— Колонисти — каза Битрас с акцент, като постави ударението на втората сричка.