Преследване на времето (Изкуството на свободата)
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:
«Утре ли ще живееш? Дори днес да живееш вече е късно. Онзи е мъдър, който е живял вчера!»
А от друга страна А. Айнщайн добавя:
«Аз даже не успявам да помисля за бъдещето, то идва прекалено бързо!»
което именно показва, че «улавянето» на вече придошлия ден е изкуство, на което малцина са способни: те живеят, докато останалите се «приготвят» да живеят «някой ден», който по този начин едва ли ще настъпи някога. Действително, денят е непрекъснато подноваваща се възможност да избираме съществуването си, да внасяме корекции в него, да тръгваме по нов път, да започваме да живеем наново, в този смисъл денят е поле на свободата или нейна даденост, от която сме длъжни да се възползваме — за да овладеем живота и така да намерим себе си. Тази прекъснатост, дискретност и дори «парциалност» на човешкото съществуване — благодарение на което го имаме чрез вечното възвръщане и кръговрата на «дела и дни», на възможности да подновяваме живота си, да откриваме изненадващото и необичайното в него — е основание на чудото на човешкия живот, на съществуването на човека. Какво щеше да представлява животът ни ако живеехме в един «несвършващ ден», нямаше ли тогава да пресекне усещането ни че сме свободни, би ли съществувало тогава очарованието от живота, към което се стремим сега?! Но дали не зависи само от нас това всеки ден наистина да е нов, да е ново начало на живота ни, да е начало на един свободно избран и съкровено желан живот? А дали, съответно, не превръщаме дните си «по нищо неотличаващи се», т. е. не ги ли превръщаме — без да искаме това — в един несвършващ ден с цялото отегчение и абсурдност на един такъв ден, ден, в който са «нанизани» все едни и същи дни,
в които «всичко е все същото». Откривайки — и приемайки непоколебимо — смисъла на новия, на идващия ден, човек се предпазва от такава неприятна възможност. Но разбираме ли този смисъл, от което всичко зависи?
Това, което нарекох «структуриране на деня» (и на повседневността) е «нещото», от което зависи какъв е нашият ден — дали е начало или пък е… «тъпо очакване на края», дали е нова възможност да избереш и потвърдиш живота си или пък е проява на скучна, еднообразна търпеливост и примиреност (която пасивно и съзерцателно, т. е. бездейно изчаква «изнизването на големия ден на живота», неговия заник и залез, пропускайки обаче всички възможности за промяна, за различие), а значи дали е проява на живот — живота обича различието, новостта — или пък е израз на някаква обреченост на смъртта, симптом на отказа от живот (свеждащ се до пренебрегването на различността и отдаване на еднаквостта: «смъртта всички изравнява»). Затова казах, че какъв е нашият ден, такива сме и самите ние, отношението към своя ден показва действителното ни отношение към самите себе си, към своя живот,
— стига само да го разбирам така — е всекидневно потвърждение на свободата и живота ми, той е ново предизвикателство на съществуването ми, на което съм длъжен да отговоря достойно. Разбираме ли обаче какво е денят за нас, живите и обичащи живота човешки същества?
Едва ли, рутината на всекидневието всеки ден се опитва да убие автентичното ни отношение към своя ден, към деня като начало и като свобода, а също и като живот, от който не можем да се отказваме — или пък да го погубваме. Това, че животът ни е цялост от следващи един след друг дни (във всеки един от които можем отново да започваме живота си, било отначало, било отнякъде, където преди време сме спрели) е неоценимо предимство, което не бива да губим или зябравяме. Автентичното отношение към новия ден е изразено най-добре отново от Хораций:
и дори за единствен, все едно че само в този ден трябва да получим от живота всичко, което той може да ни даде. Тези, които пренебрегват това, мислейки си, че «има още много дни», поне утрешния ден може да замести този, трябва да знаят написаното в Притчите Соломонови: