Неизбежен брак
- Автор: Уилямс Бронуен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неизбежен брак». Краткое содержание книги:
Без да се обръща към жена си, която по нещо напомняше на Айвидейл за Сара, той бе отправил пълен с укор поглед към сестра си, сякаш тя беше виновна за всичко.
Ако имаше някой виновен, гневно си мислеше Айвидейл, то това беше именно Бес. Снаха й непрекъснато й бе натяквала да си намери съпруг още от момента, в който се бе настанила в дома на брат си, след като леля им Марта бе починала и бе оставила къщата на разхайтения си син вместо на племенницата, която се бе грижила за нея по време на боледуването й.
— Е, как бих могла да зная, че Едуард е женен? Моя ли е вината, че жена му прекарваше лятото при познатите си в Нова Англия, а той просто пропусна да спомене за съществуването й?
Тя бе обичала Едуард и се бе надявала, че той също споделя чувствата й. Поне така й бе казал. И тя му бе позволила да се възползва от тялото й по начин, за който нито една почтена жена не би си позволила дори да помисли, като при това се бе наслаждавала и бе изпитвала удоволствие, карало я да крещи от екстаз.
Съвсем естествено целият град бе научил за това и Айръм я бе заплашил, че ще я изгони през няколко щата и ще я омъжи за първия срещнат, който прояви достатъчно глупост, за да я вземе.
Разбира се, в действителност той нямаше такива намерения. Въпреки това, онова време беше истински кошмар за нея. Съпругата на Едуард се бе върнала и бе предизвикала нова вълна от клюки, така че брат й бе приел набързо работата, която му бяха предложили доста далеч от мястото, където можеше да се разчуе за безнравствената му сестра.
В мига, в който Айвидейл разбра, че собственикът на Уайлд Оукс е ерген, тя реши да се омъжи за него и да стане господарка на замъка, който Айръм беше описал. Само че нещата не се бяха развили така, както ги бе планирала. Къщата действително приличаше на замък, но имаше нужда от доста поправки. Всички тези махагонови и орехови мебели трябваше да изчезнат. Точно бе решила да започне с промените, след като Айръм й осигури достатъчно средства и прислуга, когато бе пристигнала тази малка, безлична натрапница и бе заявила, че е съпруга на капитан Уайлд.
Отначало Айвидейл бе помислила, че жената лъже. Бе искала да лъже. Всичко се бе провалило точно след като бе уговорила Айръм да й разреши да се настани в господарската къща.
Разбира се, Бес бе помогнала. Двете жени още от самото начало изпитваха взаимна неприязън една към друга.
За известно време Айвидейл се бе надявала, че нещата все още могат да се наредят. Тази женитба й изглеждаше много странна, след като съпругата се бе прибрала у дома два дни след венчавката, при това без мъжа си.
След това Сара беше заминала. Само след седмица оня глупак, който й беше съпруг, я бе донесъл вкъщи, метната през раменете му, сякаш не беше нищо друго, освен елен, прострелян по време на лов. Но най-лошото беше, че отказваше категорично да се отдели от леглото й.
Ала ударът беше дошъл, когато най-после бе спал с малката наивница. При това посред бял ден, когато всички можеха да ги чуят и да разберат какво става.
Съдейки по своя опит, Айвидейл знаеше, че тези неща отнемат само няколко минути. Вярно, че когато го правеше с Едуард, винаги се бе налагало да бързат. Бе спала с него три пъти, преди да открие, че е женен, но тогава вече го бе обикнала така силно, че можеше да го направи дори сред пътя в някоя пазарна събота.
Каква глупачка се бе оказала! Тя, която би могла да има всеки мъж, бе направила грешката да се влюби в женен мъж!
Вниманието й бе привлечено от тропот на конски копита по алеята и тя моментално се зае да разресва светлорусите си коси. Погледни ме, замоли се мислено. Тук, горе, мистър Търнбайфил, ти, с тоя всезнаещ поглед и модни дрехи! Може и да не си мъж като Джерико, но се обзалагам, че дори и такъв, знаеш какво трябва да правиш с жените. На твоята съпруга няма да й се наложи да те удари с нещо по главата, за да й обърнеш внимание.
Мистър и мисис Търнбайфил. Защо пък не? Ако застане зад гърба му, нямаше причина той да не стане доста по-влиятелен в този нещастен, затънтен край на страната.
Джерико се опитваше да се съсредоточи върху всичко онова, което искаше да обсъди с управителя си тази сутрин. Отвън Бриг залая. Изглежда, Айръм беше подранил. Кучето предано охраняваше хората, които смяташе за близки. Проявяваше поносимост към Рейф, но все още не можеше да определи отношението си към семейство Мойер. С изключение на Айвидейл. Но стопанинът си имаше прекалено много други грижи, за да обръща внимание на това как кучето на Луиза се отнася към неканените гости.
Помисли си, че то все пак бе успяло да се сприятели със Сара и това го изненада. После помисли за самата Сара и моментално забрави за Рейф, за Бриг, за управителя, спомняйки си само онова, което се беше случило в спалнята вчера.